Детлев фон Лилиенкрон
По телефона

Розата, която тази сутрин на раздяла

За мен откъсна от градината

И я затъкна на ревера ми,

Та в шумотевицата на деня

Да ми напомня все за теб,

Намери странно приложение:

 

Случайността ме прати

Пред ковчега на окъсано момче.

И тъй като ковчегът нямаше украса,

Положих свежата ти роза

Върху повехналата длан на просячето.

 

Дали за двамата, за него и за розата,

Ще разцъфти повторно нов живот?

Навярно ангелите вече го очакват,

За да го вземат в своите прегръдки,

Понеже отлетя оттука с роза,

Която твоята любов за мен откъсна.

 

Край!

 

1903