Детлев фон Лилиенкрон
Копнеж

Вървя по пътя, който всеки ден

Минавам сам, от мисли угнетен.

Край мен безлюдното поле мълчи

И само вятър в храстите фучи.

 

Простира се навред безбрежна степ —

Сърцето ми жадува само теб.

И дойдеш ли с протегнати ръце,

Ще ти се поклоня: обичам те.

 

При твой едничък поглед приветлив

Ще знам, че жребият ми е щастлив.

Но срещнеш ли ме с каменно лице,

Момиче, ще река: обичам те.

 

А поздравиш ли ме със слънчев смях,

Ще се разпръсне моят нощен страх,

Ще сграбча с трепет свидното сърце

И тихо ще шептя: обичам те.

 

1889