Николаус Ленау
Небесна печал

Блуждае плахо по лика небесен

Гнетяща мисъл — облакът бурлив;

И като луд, обзет от пристъп бесен,

Шубракът се извива в порив див.

 

Далеч в небето гръм отеква вяло,

Премигват там светкавични зари;

— Така трепти око, сълза наляло, —

И скъден лъч в ресниците гори.

 

Мъгли летят безшумно над полето,

Студени сенки пъплят — мрачна сган;

В печален размисъл мълчи небето

И слънцето затиска с тежка длан.

 

1831