Йозеф фон Айхендорф
Есенна скръб

Тъй тихо е сред полята,

Градината вехне в повей студен,

Долавям как с шепот падат листата,

Земята спи — аз съм тъй уморен

 

Треперят в гората и шума, и звяр,

Аз мръзна, ах, вече съм стар,

Сняг ще посипе планинския гръб,

Ще скрие градината, мене и всичката, всичката скръб.

 

1841