Новалис
Из „Духовни песни“

VII. Химн

Малцина познават

Тайнството на любовта,

Незаситеност сещат

И нескончаема жажда.

Небесният смисъл

На вечната Тайна вечеря остава

За сетивата ни тленни загадка;

Но който вече е всмукал

От пламенни, любещи устни

Дъха на живота,

Комуто свещеният огън

Стопил е сърцето в трептящи вълни,

Комуто очите веднъж са разкрити

И той е измерил глъбта непристъпна

На Небесата,

Той ще се храни от тялото

И ще поема кръвта

Навеки.

Та кой е разгатнал високия смисъл

На тленното тяло?

Кой може да каже,

Че проумява кръвта?

Всичко е тяло,

ЕДИНСТВЕНО тяло,

В небесната кръв

Плава блажената двойка. —

        О! Как морето световно

Вече е поруменяло,

В ухаеща плът

Набъбва скалата!

Никога няма да спре тази сладка вечеря,

Любовта няма никога да се засити.

Несъкровено, несъщностно

Тя може да има любимия.

От все по-изнежени устни

Преобразена става насладата

По-съкровена, по-близка.

По-жарко блаженство

Разтърсва душата.

По-жадно, по-алчно

Става сърцето:

Така и пребъдва насладата на любовта

От вечност към вечност.

Щом разсъдливите

Вече веднъж са опитали,

Всичко оставят

И сядат при нас

Край трапезата на въжделението,

Никога празна не ще я намерят.

Ще опознаят безкрайната

Щедрост на любовта,

И ще възхвалят храната

От тяло и кръв.

 

1799