Фридрих Хьолдерлин
Боговете

Ти, мирен Етер! Винаги нежно опазваш

        Душата ми в болката; по-благородна

                И смела се ражда в лъчите ти,

                        Хелиос, често гръдта ми разбунена.

 

Вие, добри богове! Беден е, който не ви е познал,

        В грубата гръд не затихва нивга раздорът,

                В нощ се превръща светът, не изниква

                        За него ни радост, ни песен приветна.

 

Вие единствени, с вечната младост, крепите

        В сърцата, които ви любят, детския нрав

                И не оставяте никога гения

                        В грижи и лутане да се руши.

 

1800