Фридрих Хьолдерлин
Залязвай, прелестно Слънце…

Залязвай, прелестно Слънце, тъй малко светът

        Те почиташе, тебе, светеца, никой не знаеше,

                Понеже без мъка и тихо

                        Възлизаше над угнетените.

 

За мене залязваш и се възраждаш приятелски, о, светлина!

        Добре разпознават очите ми тебе, прекрасната!

                Понеже и аз се научих божествено кротко да тача,

                        Че Диотима душата ми в миг изцели.

 

Вестителко на небесата! как в тебе се вслушвах!

        За теб, Диотима! Любов! как от тебе

                Към златния ден, блестящи и предани,

                        Вдигнах аз тези очи. И ето, по-живо

 

Заплискаха извори, а цветовете на тази

        Тъмна земя с любов ме облъхнаха,

                И с мила усмивка над сребърни облаци

                        За благослов се надвеси над мене ефирът.

 

1800