Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The War of the Worlds, 1898 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Сидер Флорин, 1964 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 35гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Фани
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ. 1978. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.6. Научно-фантастичен роман. Английска / ІІ изд. (на практика VІ изд). Превод: Сидер ФЛОРИН [The War of the Worlds, Herbert WELLS (1898)]. Библиографска справка за творчеството на Хърбърт Джордж Уелс — Сидер ФЛОРИН — с. 252–254. Художник: Александър ДЕНКОВ. С ил. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 16. Страници: 254. Цена: 0.51 лв
Редактор на издателството Люба Мутафова
Художествен редактор Светлана Йосифова
Технически редактор Петър Балавесов
Коректор Мая Халачева
A Soldiers Reader
The Heritage Press, New York
История
- —Корекция
- —Отделяне на послеслова като самостоятелно произведение
Статия
По-долу е показана статията за Война на световете от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Война на световете.
Война на световете | |
The War of the Worlds | |
Корица на първото издание | |
Автор | Хърбърт Уелс |
---|---|
Първо издание | 1898 г. Обединено кралство |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Начало | No one would have believed in the last years of the nineteenth century that this world was being watched keenly and closely by intelligences greater than man’s and yet as mortal as his own; that as men busied themselves about their various concerns they were scrutinised and studied, perhaps almost as narrowly as a man with a microscope might scrutinise the transient creatures that swarm and multiply in a drop of water. |
Край | And strangest of all is it to hold my wife’s hand again, and to think that I have counted her, and that she has counted me, among the dead. |
бележки
| |
Война на световете в Общомедия |
Война на световете (на английски: The War of the Worlds) e ранен научнофантастичен роман (1898) от Хърбърт Уелс, който описва нашествието на Земята на извънземни от Марс, използващи лазер/мазер - подобни топлинни лъчи, химически оръжия и механични трикраки бойни машини („триподи“), предтечи на танка. След преодоляване на съпротивата, Марсианците унищожават по-голямата част от източна Великобритания, включително Лондон, преди ненадейно да бъдат убити от земните болести, за които нямат имунитет.
Романът е екранизиран неколкократно, като най-значимите филми са от 1953 и 2005 година. Последната екранизация принадлежи на известния американски режисьор и продуцент Стивън Спилбърг. Действието и на двата филма е пренесено в съвремието.
Романът е залегнал в основата на рок-опера от 1978 г., автор на която е Джеф Уейн – „Jeff Wayne's Musical Version of The War of The Worlds“. Сюжета пресъздава оригиналната викторианска Англия.
Сюжет
Действието в романа се развива в края на 19 век. Историята е проследена през очите на анонимен разказвач, който посещава своя приятел астроном Огилви в неговата обсерватория. През телескоп двамата наблюдават серия от взривове на повърхността на Марс, вследствие на които се появяват летящи към Земята гигантски газови кълба. Скоро след това край Хорсел, в околностите на Лондон, се разбива неопределено небесно тяло. Астрономът Огилви пръв отива да огледа кратера, и в дъното му намира странен извънземен цилиндър. Впоследствие около кратера се събира голяма тълпа, част от която е и разказвачът, чийто дом е наблизо. Малко след това цилиндърът се отваря и от него излизат няколко марсианци – големи създания с пипала, които започват да сглобяват странни машини. На здрачаване сред събралите се хора се появява депутация от знаменосци, изпратени да осъществят контакт с извънземните, но те са изпепелени от невидим топлинен лъч.
След това нападение разказвачът завежда съпругата си до Ледърхед при нейните роднини, където тя би трябвало да е в безопасност. По пътя към дома си той вижда марсианските машини в цялата им мощ – огромни, трикраки, въоръжени с топлинни лъчи и т. нар. „черен пушек“ – вид химическо оръжие, силно токсичен черен газ. Триподите изпепеляват армейските части, разположени около кратера и после продължават напред към близките градове. Разказвачът среща и дезертиращ артилерист, от който научава, че още един извънземен цилиндър се е приземил по пътя между Уокинг и Ледърхед. Двамата мъже се опитват да стигнат до Уокинг, но по време на нова марсианска атака при Шепъртън се разделят.
Из южна Англия продължават да се приземяват марсиански цилиндри. Впоследствие започва масирана евакуация на Лондон. Край Шепъртън един от триподите е унищожен с артилерийски обстрел, и още два – след нападение на торпедоносеца-таран Тъндър Чайлд, който в хода на сраженията е потопен. След това обаче атаките на марсианците стават по-агресивни и всякаква организирана съпротива е смазана, а Англия и Лондон – напълно унищожени. В опустошените райони започват да растат червени бурени, които произхождат от Марс.
В крайна сметка разказвачът се озовава в полуразрушена къща заедно с един курат, откъдето двамата наблюдават как марсианските машини използват хора като храна, източвайки кръв директно от телата им. Куратът, който става психически нестабилен при вида на атаките, изпада в истерия. За да не привлича вниманието на извънземните, разказвачът се принуждава да го удари. Тялото на изпадналия в безсъзнание мъж обаче е забелязано от триподите и те го изтеглят с пипалата си от къщата. След това марсианците продължават по пътя си към други населени места и разказвачът получава възможност да избяга от полуразрушената къща и да отиде в Лондон. Там той намира марсианците и червените бурени мъртви, унищожени от земни патогенни бактерии, а по-късно среща жена си. В крайна сметка нашествениците са победени, а човечеството придобива много по-мащабен поглед върху живота и вселената.
Вижте също
Външни препратки
- „Война на световете“ на сайта „Моята библиотека“
VIII
Нощта срещу събота
Най-необикновеното от всички странни и чудни неща, които се случиха в този петък, според мен беше несъвместимостта на всекидневните навици на нашия обществен строй с първите предвестници от онази редица събития, които щяха да преобърнат този обществен строй надолу с главата. Ако в петък вечерта бяхме взели пергел и начертали окръжност с радиус пет мили около пясъчните кариери на Уокинг, съмнявам се дали щяхте да откриете поне едно човешко същество извън тази окръжност, освен някой роднина на Стент, на тримата или четирима велосипедисти или на лондончаните, които лежаха мъртви на мерата, чиито чувства или навици да са били изобщо повлияни от пришълците. Разбира се, мнозина бяха чули за цилиндъра и говореха за него в свободните си минути, но той положително не беше произвел такава сензация, каквато би произвел един ултиматум, поставен на Германия.
Тази вечер телеграмата на бедния Хендерсън с описанието на бавно развинтващия се цилиндър беше сметната в Лондон за журналистическа измислица и вечерният вестник, за който работеше, след като му телеграфира да потвърди съобщението си и не получи никакъв отговор (той е бил вече убит), реши да не печата извънредно издание.
Дори и вътре в петмилевата окръжност огромното мнозинство от хората бяха безучастни. Аз вече описах държането на мъжете и жените, на които заговарях. Навсякъде хората обядваха и вечеряха; работниците се занимаваха с градинките си след трудовия ден, майките слагаха децата да спят, младите влюбени обикаляха тесните улички, учениците седяха над книгите си.
Може би имаше шушукане по селските улици, нова и преобладаваща тема за разговори по кръчмите, а тук-таме някой осведомен или дори очевидец на последните събития причиняваше буря от възбуждение, викове и суетене насам-натам, но в повечето случаи всекидневната рутина на работата, яденето, пиенето, спането се редеше, както се беше редила от безброй години, сякаш в небето не съществуваше никаква планета Марс. Така беше дори и в Уокинг, Хорсел и Чобъм.
На Уокингската гара до късно пристигаха и заминаваха влакове, други маневрираха на страничните линии, пътници слизаха или чакаха — всичко си вървеше по най-обикновен начин. Едно момче от градчето, нарушило монопола на Смит, продаваше вестници със следобедните новини. Екливото лашкане на товарните вагони, пискливото свирене на локомотивите от гарата се смесваха с виковете: „Хора от Марс!“ Към девет часа развълнувани хора дойдоха на гарата с невероятната вест, но не смутиха реда повече, отколкото биха го смутили обикновени пияници. Пътуващите за Лондон се взираха в мрака през прозорците на вагоните и само нарядко виждаха по някоя припламваща и гаснеща искра да се издига откъм Хорсел и червено сияние и тънко було от пушек да замрежват звездите и си мислеха, че надали има нещо по-сериозно от обикновен пожар в полето. Само на минаване покрай мерата се забелязваше нещо нередно. В покрайнините на Уокинг горяха пет-шест вили. Гледащите към мерата прозорци на всички къщи в трите селища светеха и обитателите им не си легнаха до зори.
Любопитна тълпа неспокойно се блъскаше и на Чобъмския, и на Хорселския мост — едни идваха, други си отиваха, но навалицата не намаляваше. Както се узна сетне, един-двама храбреци се възползували от тъмнината и се промъкнали до самите марсианци, но не се върнали вече, защото от време на време светлинен лъч, напомнящ прожектор на боен кораб, се плъзгал през мерата, а след него не закъснявал и топлинният лъч. Ако не смятаме това, широката площ на мерата оставала безмълвна и безлюдна и овъглените трупове лежали пръснати из нея в звездния блясък през цялата нощ и целия следващ ден. Много хора чули от ямата да долита шум като от чукане.
Сега знаете положението на нещата в петък срещу събота. В центъра, забил се като отровна стрела в кожата на старата ни планета Земя, стърчеше този цилиндър. Но отровата още не беше започнала да действува. Около него се простираше безмълвната мера; на места, тя тлееше, а тук и там смътно се виждаха да лежат сгърчени фигури. На места гореше по някой храст или дърво. Околовръст цареше вълнение, но отвъд тази граница заразата още не се беше разпространила. В останалия свят потокът на живота продължаваше да тече, както си течеше от незапомнени времена. Треската на войната, която щеше да спре кръвта в жилите, да умъртви нервите и разруши мозъка, още не беше започнала.
Цялата нощ марсианците чукали и шавали, без да спят, неуморими, заети със сглобяване на машините си, и в озареното от звезди небе току се извивали кълба зеленикавобял дим.
Към единадесет една рота войници минала през Хорсел и разгънала строй по края на мерата, за да образува кордон. По-късно още една рота минала през Чобъм и се пръснала във верига по северния край на мерата. Няколко офицери от Инкърмънските казарми идвали на мерата по-рано през деня и после за един от тях, майор Идън, съобщили, че изчезнал. Полковият командир дошъл на Чобъмския мост към полунощ и се заел да разпитва тълпата. Военните власти положително разбираха ясно сериозността на положението. Към единадесет на другата сутрин вестниците можаха да съобщят, че от Олдършот са потеглили един ескадрон хусари, две тежки картечници и около четиристотин войници от Кардигънския полк.
Няколко секунди след полунощ тълпата в Уокинг, струпала се на пътя за Чъртси, видяла от небето да пада звезда в боровата гора на северозапад. Тя била зеленикава на цвят и излъчвала тихо сияние като лятна светкавица. Това беше вторият цилиндър.