Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The War of the Worlds, 1898 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Сидер Флорин, 1964 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 35гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Фани
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ. 1978. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.6. Научно-фантастичен роман. Английска / ІІ изд. (на практика VІ изд). Превод: Сидер ФЛОРИН [The War of the Worlds, Herbert WELLS (1898)]. Библиографска справка за творчеството на Хърбърт Джордж Уелс — Сидер ФЛОРИН — с. 252–254. Художник: Александър ДЕНКОВ. С ил. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 16. Страници: 254. Цена: 0.51 лв
Редактор на издателството Люба Мутафова
Художествен редактор Светлана Йосифова
Технически редактор Петър Балавесов
Коректор Мая Халачева
A Soldiers Reader
The Heritage Press, New York
История
- —Корекция
- —Отделяне на послеслова като самостоятелно произведение
Статия
По-долу е показана статията за Война на световете от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Война на световете.
| Война на световете | |
| The War of the Worlds | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Хърбърт Уелс |
|---|---|
| Първо издание | 1898 г. Обединено кралство |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Начало | No one would have believed in the last years of the nineteenth century that this world was being watched keenly and closely by intelligences greater than man’s and yet as mortal as his own; that as men busied themselves about their various concerns they were scrutinised and studied, perhaps almost as narrowly as a man with a microscope might scrutinise the transient creatures that swarm and multiply in a drop of water. |
| Край | And strangest of all is it to hold my wife’s hand again, and to think that I have counted her, and that she has counted me, among the dead. |
бележки
| |
| Война на световете в Общомедия | |
Война на световете (на английски: The War of the Worlds) e ранен научнофантастичен роман (1898) от Хърбърт Уелс, който описва нашествието на Земята на извънземни от Марс, използващи лазер/мазер - подобни топлинни лъчи, химически оръжия и механични трикраки бойни машини („триподи“), предтечи на танка. След преодоляване на съпротивата, Марсианците унищожават по-голямата част от източна Великобритания, включително Лондон, преди ненадейно да бъдат убити от земните болести, за които нямат имунитет.
Романът е екранизиран неколкократно, като най-значимите филми са от 1953 и 2005 година. Последната екранизация принадлежи на известния американски режисьор и продуцент Стивън Спилбърг. Действието и на двата филма е пренесено в съвремието.
Романът е залегнал в основата на рок-опера от 1978 г., автор на която е Джеф Уейн – „Jeff Wayne's Musical Version of The War of The Worlds“. Сюжета пресъздава оригиналната викторианска Англия.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в романа се развива в края на 19 век. Историята е проследена през очите на анонимен разказвач, който посещава своя приятел астроном Огилви в неговата обсерватория. През телескоп двамата наблюдават серия от взривове на повърхността на Марс, вследствие на които се появяват летящи към Земята гигантски газови кълба. Скоро след това край Хорсел, в околностите на Лондон, се разбива неопределено небесно тяло. Астрономът Огилви пръв отива да огледа кратера, и в дъното му намира странен извънземен цилиндър. Впоследствие около кратера се събира голяма тълпа, част от която е и разказвачът, чийто дом е наблизо. Малко след това цилиндърът се отваря и от него излизат няколко марсианци – големи създания с пипала, които започват да сглобяват странни машини. На здрачаване сред събралите се хора се появява депутация от знаменосци, изпратени да осъществят контакт с извънземните, но те са изпепелени от невидим топлинен лъч.
След това нападение разказвачът завежда съпругата си до Ледърхед при нейните роднини, където тя би трябвало да е в безопасност. По пътя към дома си той вижда марсианските машини в цялата им мощ – огромни, трикраки, въоръжени с топлинни лъчи и т. нар. „черен пушек“ – вид химическо оръжие, силно токсичен черен газ. Триподите изпепеляват армейските части, разположени около кратера и после продължават напред към близките градове. Разказвачът среща и дезертиращ артилерист, от който научава, че още един извънземен цилиндър се е приземил по пътя между Уокинг и Ледърхед. Двамата мъже се опитват да стигнат до Уокинг, но по време на нова марсианска атака при Шепъртън се разделят.
Из южна Англия продължават да се приземяват марсиански цилиндри. Впоследствие започва масирана евакуация на Лондон. Край Шепъртън един от триподите е унищожен с артилерийски обстрел, и още два – след нападение на торпедоносеца-таран Тъндър Чайлд, който в хода на сраженията е потопен. След това обаче атаките на марсианците стават по-агресивни и всякаква организирана съпротива е смазана, а Англия и Лондон – напълно унищожени. В опустошените райони започват да растат червени бурени, които произхождат от Марс.
В крайна сметка разказвачът се озовава в полуразрушена къща заедно с един курат, откъдето двамата наблюдават как марсианските машини използват хора като храна, източвайки кръв директно от телата им. Куратът, който става психически нестабилен при вида на атаките, изпада в истерия. За да не привлича вниманието на извънземните, разказвачът се принуждава да го удари. Тялото на изпадналия в безсъзнание мъж обаче е забелязано от триподите и те го изтеглят с пипалата си от къщата. След това марсианците продължават по пътя си към други населени места и разказвачът получава възможност да избяга от полуразрушената къща и да отиде в Лондон. Там той намира марсианците и червените бурени мъртви, унищожени от земни патогенни бактерии, а по-късно среща жена си. В крайна сметка нашествениците са победени, а човечеството придобива много по-мащабен поглед върху живота и вселената.
Вижте също
Външни препратки
- „Война на световете“ на сайта
„Моята библиотека“
V
Тишината
Първото нещо, което направих, преди да вляза в килера, беше да заключа вратата между кухнята и помещението за миене на съдове. Ала килерът беше празен: нямаше нито трохичка храна. Изглежда, марсианецът беше прибрал всичко предния ден. Когато открих това, за първи път изпаднах в отчаяние. На единадесетия и дванадесетия ден нито ядох, нито пих.
Първо ми пресъхнаха устата и гърлото, силите ми чувствително намаляваха. Аз седях в тъмното помещение за миене на съдове в състояние на мрачно униние. Мислите ми се въртяха около храната. Струваше ми се, че съм оглушал, защото звуците на движението, които бях свикнал да чувам от ямата, бяха съвършено секна-ли. Не се чувствувах достатъчно силен да пропълзя безшумно до пролуката в стената, иначе щях да го направя.
На дванадесетия ден гърлото така ме болеше, че въпреки опасността да привлека вниманието на марсианците аз се нахвърлих на скърцащата помпа за дъждовна вода, която стоеше до мивката, и си налях една-две чаши потъмняла, мътна вода. Тя много ме освежи, а това, че шумът от помпата не се последва от появяването на някое проучващо пипало, ми вдъхна нова смелост.
През тези дни, някак объркано и несвързано, много мислех за викария и за това, как той умря.
На тринадесетия ден пих още вода, а след това дремах и мислех разпокъсано за храна и за разни неясни и невъзможни планове за бягство. Колчем задрямвах, започвах да сънувам страхотни кошмари за смъртта на викария или за пищни трапези; но заспал или буден, чувствувах остра болка, която ме караше да пия и да пия без край. Светлината, която проникваше при мене, беше вече не сива, а червена. За разстроеното ми въображение тя имаше цвета на кръв.
На четиринадесетия ден излязох в кухнята и с изненада видях, че листата на червения бурен бяха запушили дупката в стената и превърнали полумрака на стаята в червеникава тъма.
Настъпи петнадесетият ден и рано сутринта чух в кухнята един след друг странни познати звуци, а като се ослушах, се уверих, че там души и дращи някакво куче. Когато влязох в кухнята, видях кучешка муцуна да надзърта вътре измежду червените листа. Това много ме изненада. Когато ме усети, кучето отривисто излая.
Помислих си, че ако сполуча да го подмамя тихичко вътре, може би ще мога да го убия и изям; във всеки случай щеше да е разумно да го убия, защото поведението му би могло да привлече вниманието на марсианците.
Аз запълзях напред и тихичко зашепнах:
— Кученце! Мило кученце!
Но то веднага си дръпна главата и изчезна.
Аз се ослушах: не бях оглушал, но в ямата положително цареше тишина. Чух звук, който напомняше пляскане на птичи крила, и дрезгаво грачене, но това беше всичко.
Дълго време лежах пред пролуката, но не смеех да мръдна настрана червените растения, които я закриваха. Веднъж или дваж долових леко шумолене, като от стъпките на кучето, което обикаляше по пясъка някъде далече под мене, и още някакъв шум от птици, но това беше всичко. Най-после добих смелост от тишината и погледнах навън.
Освен множество гарги, които подскачаха и се биеха в единия ъгъл зарад скелетите на хората, използувани от марсианците за храна, в ямата нямаше нито една жива душа.
Огледах се, без да вярвам на очите си. Всички машини бяха изчезнали. Ако не се смяташе голямата купчина сивосин прах в единия ъгъл, няколкото ленти алуминий в другия, гаргите и скелетите на убитите, това беше само една празна кръгла яма в пясъка.
Бавно се промъкнах през червените бурени и застанах върху купчината развалини. Сега виждах на всички страни освен зад себе си, на север, но никъде не се забелязваха нито марсианци, нито някакви следи от марсианци. Стръмната яма започваше току пред краката ми, но малка пътечка покрай боклуците позволяваше да се изкача до върха на развалините. Часът на избавлението ми беше ударил. Аз се разтреперих.
Известно време се колебаех, но после, в изблик на отчаяна смелост, с лудо разтуптяно сърце, се покатерих на върха на могилата, в която бях погребан толкова дълго време.
Огледах се още веднъж. На север също не се виждаше нито един марсианец.
Когато бях видял за последен път тази част от Шийн на дневна светлина, тука криволичеше улица от уютни бели и червени къщи с множество сенчести дървета помежду. Сега аз стоях върху купчина раздробени тухли, глина и чакъл, обрасла с безбройни червени, стигащи до колене и приличащи на кактуси бурени, без нито едно земно растение да оспорва владичеството им. Дърветата до мене бяха мъртви и кафяви, но по-нататък мрежа от червени ластари се изкачваше по живи още стъбла.
Съседните къщи бяха всички разрушени, но нито една не е била изгорена; стените на някои се издигаха до втория етаж с разбити прозорци и изкъртени врати. Червеният бурен буйно растеше в останалите без покрив стаи. Под мене беше огромната яма и в нея гаргите се биеха зарад мърша. Разни други птици подскачаха наоколо из развалините. Далече забелязах дръглива котка да се промъква предпазливо по една стена, но никъде нямаше следи от хора.
След мрака на доскорошния ми затвор денят ми се стори ослепително бляскав, небето — яркосиньо. Лек ветрец нежно поклащаше червените бурени, които покриваха всяка педя свободна земя. О, колко възхитителен беше въздухът!