Йохан Волфганг Гьоте
Спасение

Любовта ми измени

И в мене се всели тъгата;

Замаян тръгнах към реката,

Там спрях пред бързите вълни.

 

Стоях отчаян, вкаменен,

Главата ми в несвяст ехтеше,

Водата властно ме зовеше,

Светът се завърта край мен.

 

Внезапно чух гласец висок

Зад моя гръб да се раздава,

Тъй мил сред китната дъбрава:

„Ей, ти! Потокът е дълбок!“

 

Тозчас кръвта ми заигра,

Съзрях момиче с лик приветен

И питам: „Как се казваш?“ „Кетхен!“

„О, Кетхен! Ти си тъй добра!

 

От смърт спаси ме днес и знай:

На теб дължа живота бъден!

Но този дар е тъй оскъден —

В живота радост ти ми дай!“

 

Признах й своята беда,

Тя нежно взор към мен обърна;

Целунах я, тя ми отвърна

И… в миг забравих за смъртта.

 

1774