Йохан Волфганг Гьоте
Теменужка

В дола цъфтеше нежен цвят,

Умислен, свит и непознат —

Омайна теменужка,

Овчарка млада с весел вик

И лека стъпка припна в миг

Натам, натам,

Запяла с ясен глас.

 

„Ах — мисли цветето, — да бях

Най-гиздавото стръкче, ах,

Та милата ми дружка

Да спре и да ме приюти

С любов до своите гърди!

Уви, уви,

Поне за четвърт час!“

 

Ах, ах! Момичето едвам

Съзря цвета и стъпка там

Горката теменужка.

Тя клюмна, но в захлас подзе:

„Умирам в нейните нозе,

От нея, ах,

От нея гина аз!“

 

1773