Фридрих Готлиб Клопщок
Смъртта

О, гледка на сияйна нощ, на звездно войнство,

Как възвисяваш ти! Как възхищаваш, съзерцание

На прелестния свят! Създател Бог!

О, как възвишен си, Създател Бог!

 

Как чувстващият радва се от погледа към звездното ти войнство,

Как незначителен е, ала кой е Бог, каква прашинка, ала кой е Бог,

Той, неговият Бог! О, с мен бъди, усещане

За възхищение, когато ще умра и аз!

 

Защо така те плаши, Смърт, осмисленият сън?

О, не засенчвай повече насладата от радостта небесна!

Аз ще потъна в прах, това е божия сеитба! С какво ще побоиш

Безсмъртния, измамна Смърт?

 

О, с всички заедно надолу, мое тяло, към разтление!

В долината му потъват всички паднали

Още от житейското Начало! С всички заедно надолу, моя прах,

Към войнството, заспало вечен сън!

 

1766