Фридрих Готлиб Клопщок
Лятна нощ

Когато блясъкът на месеца се стича

        Над горите, а ухания се смесват

                С мирисите от липите

                        И лъхат в нощната прохлада;

 

Тогава като сенки ме връхлитат мисли

        За гроба на любимата и виждам само

                В гората здрача, не долавям

                        Аромата на цъфтежа.

 

А някога, о, мъртви, сладостта бе обща!

        Как ни обвяваше уханната прохлада,

                Как те красеше месецът,

                        О, прелестна природо!

 

1764