Фридрих Готлиб Клопщок
Ранните гробове

Добре дошъл, о, месец сребролик,

        Красив и нежен спътник на нощта!

                Отиваш си? Не бързай, остани, приятелю на мисълта ми!

                        Вижте, той остава, облаците отминават.

 

Пробудата на май е само

        Още по-красива, като лятна нощ,

                Щом росата, ясна като светлина, от къдрите му капе,

                        И заруменял, по хълма се изкачва.

 

Ах, вие, благородници, обрастват вече

        Надгробните ви плочи с тежък мъх!

                О, как бях щастлив, когато още можех с вас

                        Да гледам как денят поруменява, как блести нощта.

 

1764