Албрехт фон Халер
Из „Траурна ода за смъртта на любимата Мариане“

Как за смъртта сърцето да говори?

О, Мариане! Как да пея днес,

Когато вопъл с думата се бори,

А смисълът побягва с вик злочест?

Насладата, която с теб получих,

Сега уголемява ми скръбта;

Раненото сърце докрай отключих

И чувствам по-изгарящо смъртта.

 

Ах, любовта ми беше твърде жарка,

Но ти я заслужаваше без спор,

Ликът ти мил изпълва ме без мярка,

Как да мълча за теб с помътен взор!

И в знак, че любовта добри ни прави,

За ново щастие намирам тих завет:

След себе си ти нещо ми остави —

На верността ни нежния портрет!

 

1736