Метаданни
Данни
- Серия
- Фантастично пътешествие (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fantastic Voyage II: Destination Brain, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Радослав Христов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com
Copyright 1988 by Bantam Books
Издание:
ФАНТАСТИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ІІ. НАПРАВЛЕНИЕ — МОЗЪКА. 1993. Изд. Бард, София. Роман. Превод: [от англ.] Радослав ХРИСТОВ [Fantastic Voyage II: Destination Brain, by Isaac ASIMOV (1988)]. Редактор: Теодор МИХАЙЛОВ. Предговор: Въведение от автора — с.7. Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (125×195 мм). Печатни коли: 30. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Печат: Полиграфюг, Хасково. Страници: 480. Цена: 36.00 лв.
История
- —Добавяне на анотация
91.
Родано и Фраяр довършваха вечерята си. Вечерята беше необикновено тиха, в изолирана и охранявана стая.
— Кажете ми, д-р Фраяр — каза Родано, след като приключиха, — считате ли, че Морисън е прав за телепатията?
Фраяр въздъхна и отвърна предпазливо:
— Ще се консултирам с някои мои колеги, които са по-сведущи по въпросите свързани с мозъка от мене, но чувствам, че е прав. И аз имам един въпрос към вас.
— Да?
— Мислите ли, че Морисън е прав за нуждата от сътрудничество в тази област между Съединените щати и Съветския съюз?
Проточи се доста дълга пауза. Накрая Родано отговори:
— Да, мисля, че и тук е прав. Разбира се от всички страни ще се надигне вой, но не можем да рискуваме Съветите да го постигнат преди нас. Всички ще го разберат. Ще трябва да го разберат.
— А Съветите? Дали и те ще го приемат?
— И те ще трябва да го разберат. Не могат да рискуват да ги изпреварим. Освен това останалият свят несъмнено ще разбере какво става и ще се надигне врява за мир и изисквания да не се започва нова студена война. Може би ще отнеме няколко години, но накрая ще си сътрудничим.
Родано поклати глава и добави:
— Но знаете ли кое ми се струва наистина странно, професор Фраяр?
— Кое от всичките тези събития би могло да не ви се стори странно?
— Нищо, предполагам, но най-странно ми се струва следното. Срещнах се миналата неделя с Морисън, за да го накарам да отиде в Съветския съюз. Тогава сърцето ми се сви. Стори ми се, че е човек без кураж, една нула, без никакви достойнства, освен в академичен смисъл. Не мислех, че може да му се разчита за изпълнението на каквото и да е. Просто го изпращах на смърт. Така си мислех и така казах на един колега на другия ден и… и все още мисля така. Той е нищо и е цяло чудо, че оцеля, за което трябва да благодарим на други. И все пак…
— И все пак?
— И все пак се върна, направил невероятно научно откритие и поставил началото на процес, при който Съединените щати и Съветския съюз ще бъдат принудени да си сътрудничат против волята си. Като връх на всичко, той направи от себе си най-важната личност, а след като публикуваме тези събития и най-известния учен по целия свят, а може би и на всички времена. В известен смисъл, той разруши политическата система на света и изгради нова или поне постави началото на строежа на нова система. И всичко това от неделя вечерта до днес, събота вечерта. Направи го за шест дни. Тази мисъл е някак плашеща.
Фраяр се облегна и се разсмя.
— По-плашеща е отколкото си мислите. Възнамерява да почива на седмия ден.