Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (84)

83.

Морисън реши, че Калинина е права. Минутите минаваха, чувстваше се все по-удобно в скимера, дори започна да изпитва слабо удоволствие.

Земята се виждаше ясно през решетката, която изграждаше корпуса на самолета. Намираше се на около трийсет метра под тях и равномерно се плъзгаше назад.

Калинина стоеше пред уредите за управление и изглеждаше напълно погълната от заниманието си, макар че Морисън не виждаше какво толкова има за правене. Вероятно умелото и търпеливо наблюдение правеше възможно поддържането на курса, без ежеминутни корекции.

— София, какво ще се случи ако попаднем в насрещен вятър?

— Ще трябва да използвам двигателите и да изразходвам гориво — отговори тя, без да вдига очи от уредите. — Ако вятъра е силен, няма никаква полза от скимера. За щастие днес времето е идеално за полет със скимер.

За първи път откакто напусна Съединените щати, не, за първи път от доста време насам Морисън започна да се чувства в добро разположение на духа. Започна да си мисли как ще се върне в Съединените щати. За първи път се осмеляваше да си го помисли.

— Какво следва, след като отидем в хотела в Маленкий град?

— Ще вземем кола до летището — решително отвърна София, — а след това ще се качите на борда на самолета за Америка.

— Кога?

— Довечера, съгласно графика. Ще се опитам да го ускоря.

— Бързате ли да се отървете от мен? — попита почти весело Морисън.

— Да. Точно така — отговори веднага Калинина за негово учудване.

Загледа се в профила й. Омразата отдавна беше изчезнала от лицето й, но в изражението й имаше някакво скрито нетърпение, което накара Морисън да се разтрепери. Представата за завръщането му в Съединените щати започна да се стопява по краищата.

— Нещо не е ли наред, София?

— Не, засега всичко е наред. Просто очаквам, че той ще тръгне след нас. Вълкът е излязъл на лов, така че трябва да ви отведа колкото е възможно по-бързо.