Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (45)

44.

Боранова извади костюма. Беше прозрачен като кораба и с изключение на частта, покриваща главата, лежеше сбръчкан и сплескан. Неприятно напомняше на човешка карикатура в цял ръст, нарисувана от дете.

Посегна да го докосне.

— От какво е направен? От найлон?

— Не, Албърт — отговори Боранова. — Тънък е, но не е слаб и е извънредно жилав. Никакви външни вещества няма да залепнат за него и би трябвало да бъде напълно непромокаем?

— Би трябвало? — иронично попита Морисън.

— Той е непромокаем — намеси се Дежньов. — Струва ми се, че си спомням, че преди известно време го тествахме.

— Струва ви се, че си спомняте!

— Моя е вината, че не го изпробвах лично преди да се качим на кораба, но аз също бях забравил за него. Никой не е мислил…

Морисън горчиво възкликна:

— Аркадий, сигурен съм, че баща ви ви е казвал, че самокритиката е слабо наказание за некомпетентността.

— Аз не съм некомпетентен, Албърт — раздразнено отвърна Дежньов.

— Ще спорим, когато всичко приключи — прекъсна ги Боранова. — Албърт, няма за какво да се безпокоите. Дори да има микроскопична дупка, водните молекули в плазмата около вас ще бъдат много по-големи в сравнение с онези, които биха ви заобикаляли при нормални условия. В нормални условия през една дупка биха текли нормални водни молекули. При миниатюризирания костюм този отвор няма да позволи на същите водни молекули, които сега ще са огромни, да влязат.

— Обяснението изглежда разумно — промърмори Морисън, който търсеше някаква успокоение.

— Разбира се — рече Боранова. — Ето тук слагаме кислородна бутилка; малка е, но няма да стоите дълго; абсорбционен резервоар за въглеродния двуокис и батерия за прожектора. Така че, както виждате, ще бъдете добре екипиран.

— Освен това — вмъкна Конев, като погледна Морисън с нетърпение — по-добре да го направите колкото се може по-бързо. Навън е топло — трийсет и седем градуса, а мисля, че костюма няма охлаждане.

— Няма охлаждане? — Морисън погледна въпросително Боранова.

Боранова сви рамене.

— Не е лесно да се охлади обект в изотермична среда. Цялото тяло, което за нас е с размерите на планина, има една и съща температура — трийсет и седем градуса. Корабът се охлажда с помощта на микротермоядрените двигатели. Не можем да вградим същото устройство в костюма, но, както казах, няма да сте дълго навън. Все пак, Албърт, по-добре свалете дрехите си.

— Не са тежки — рече Морисън стеснително. — Просто един тънък слой памук.

— Ако се изпотите в него — добави Боранова, — после ще трябва да стоите с мокри дрехи. Не можем да ви предложим резервни дрехи за смяна.

— Е, щом настоявате — Морисън свали сандалите си и се опита да смъкне панталона си — нещо, което се оказа изненадващо трудно при почти пълната безтегловност.

Боранова, забелязвайки затрудненията му, подхвърли:

— Аркадий, моля те, помогни на Албърт да облече водолазния костюм.

Дежньов с мъка се добра до седалките зад него, където Морисън плуваше сгърчен край стената на кораба.

Помогна на Морисън да обуе крачолите на костюма един по един. Едва ли двамата заедно бяха по-малко несръчни, отколкото би бил сам Морисън.

„Всичко около нас, помисли си Морисън, е създадено да работи в условията на гравитация.“

Докато се мъчеха, Дежньов започна да обяснява:

— Материалът на костюма е съвсем същия като този на кораба. Разбира се съставът му се пази в пълна тайна, макар че, доколкото знам, в Съединените щати имате подобен материал, който, убеден съм, е също така секретен — той направи въпросителна пауза.

— Откъде да знам — промърмори Морисън.

Мушна голия си крак в тънкия пластмасов калъф. Пластмасата не залепна, а се плъзна плавно, създавайки впечатление, че е студена и влажна, макар да не беше нито едното, нито другото. Никога не беше докосвал повърхност като тази на костюма и не знаеше как да разтълкува усещането.

— Когато шевовете се затворят — рече Дежньов, — костюмът практически се превръща в едно цяло парче.

— Как ще ги отворим след това?

— Закрепването е електростатично. Щом се върнете на кораба ще ги неутрализираме. Засега по-голямата част от повърхността на костюма има слаб отрицателен заряд, който се компенсира от положителния заряд върху вътрешната страна. Коя да е част на костюма може да прилепне към положително заредените част на кораба, но не чак толкова силно, че да не можете да се освободите.

— А в задната част, където са двигателите?

— Няма нужда да се безпокоите за тях. Те работят с минимална мощност за осветлението и охлаждането, и изхвърлените частиците ще преминават през вас, без да забележат присъствието ви. Кислородната бутилка и абсорбатора работят автоматично. Няма да правите мехурчета. Трябва просто да дишате нормално.

— Човек трябва да се радва дори на малкото технологични удобства.

Дежньов се намръщи.

— Известно е, че съветските космически скафандри са най-добрите в света, а японските са втори.

— Но това не е скафандър.

— Направен е по техен образец — Дежньов посегна да сложи шлема.

— Почакайте! Ами радио?

Дежньов замълча за миг.

— Защо ви е радио?

— За да се свързваме.

— Ще можете да ни виждате, а и ние ще ви виждаме. Всичко е прозрачно. Можете да ни сигнализирате.

Морисън въздъхна дълбоко.

— С други думи — радио няма.

— Съжалявам, Албърт — рече Боранова. — Това е само един обикновен водолазен костюм за прости задачи.

— Но все пак — възрази кисело Морисън — след като сте се захванали с нещо, струва си да го направите добре.

— Бюрократите не мислят така — вмъкна Дежньов. — За тях, щом се прави нещо, струва си само да се направи по-евтино.

„От раздразнението и досадата има полза, помисли си Морисън. Премахват страха.“

— Как възнамерявате да ме изведете извън кораба?

— Точно там, където сте застанали, корпусът е двоен — поясни Дежньов.

Морисън се обърна рязко и, естествено, се запремята. Изминаха поне три секунди, преди да си спомни, че е практически безтегловен. Дежньов с мъка му помогна да възстанови контрола над движенията си. Морисън си помисли, че сигурно изглеждат като двама клоуни.

Най-сетне успя да погледне към посочената част от корпуса. След като насочиха вниманието му натам, видя, че тази част от кораба изглежда малко по-непрозрачна от останалата, но може би си въобразяваше.

— Стойте, Албърт! — каза Дежньов. — Баща ми казваше: „Детето се превръща в разумно създание, едва когато се научи да стои.“

— Баща ви едва ли е имал предвид условията на безтегловността.

— Въздушният шлюз — продължи Дежньов, игнорирайки коментара на Морисън — е устроен по подобие на използваните в нашите лунни станции. Вътрешният слой ще се отлепи, след това ще ви обвие и ще се залепи. Въздухът между двата слоя ще бъде изсмукан — не можем да си позволим да губим въздух — което, без съмнение, ще предизвика у вас странни усещания. След това външния слой ще се отлепи и ще бъдете навън. Просто, нали? А сега, нека да затворя шлема ви.

— Почакайте! А как ще се върна?

— По същия начин, но в обратен ред.

Сега Морисън беше напълно затворен. Клаустрофобичното усещане спомогна за объркването му, щом страхът започна да избутва спасителния гняв.

Дежньов го буташе към корпуса, а Конев, който беше успял да се завърти в седалката си, му помагаше. Двете жени стояха по местата си и наблюдаваха съсредоточено.

Морисън дори за миг не почувства, че наблюдават тялото му. Всъщност, искаше му се да е така. Би било по-добре. Беше абсолютно сигурен, че гледат дали въздушния шлюз ще сработи, дали костюмът му ще функционира, дали ще остане жив повече от пет минути, щом веднъж се озове извън кораба.

Прииска му се да извика и да зареже всичко, но не се поддаде на импулса.

Почувства, че нещо се плъзга зад гърба му, а след това прозрачната стена пред него го обгърна. Усещането беше подобно на онова, което създаваше предпазния колан, обхващащ кръста и гърдите му, но тук беше обгърнат отвсякъде — от главата до петите.

С изпомпването на въздуха притискането се засилваше. Материята на костюма започна да се издува от разликата между налягането на въздуха в него и нарастващия вакуум навън.

След това външния слой на кораба зад гърба му се плъзна и почувства слаб тласък, който го преметна навън в кръвната плазма, изпълваща капиляра.

Озова се съвсем сам извън кораба.