Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (24)

23.

Най-накрая Морисън се изправи, чувствайки се малко несигурен. Не знаеше дали е от изпитата водка или от напрежението през деня, или от това последно разкритие. Пристъпи от крак на крак, сякаш искаше да застане по-стабилно, след това замислено прекоси стаята и се върна обратно.

Погледна Боранова и каза остро:

— Можете да миниатюризирате заек, така че нищо да не се случи с него. Човешкият мозък е най-сложния къс материя, който познаваме. Не смятате ли, че за разлика от всичко останало, той не може да понесе миниатюризацията?

— Всичко наши изследвания — отвърна флегматично Боранова — показват, че процеса не засяга ни най-малко взаимовръзките в обекта, подложен на миниатюризация. Теоретично, дори човешкият мозък не би трябвало да бъде засегнат от миниатюризацията.

— Теоретично! — презрително възкликна Морисън. — Как е възможно да експериментирате само на базата на теории с Шапиров, чийто мозък цените толкова високо? Провалили сте се с него, което за вас е огромна загуба. В такъв случай, как можете да сте толкова луди, че да ми предложите да участвам в същия експеримент, за да възстановя загубата? Просто ще се провалите и с мене, което аз не мога да приема.

— Не говорете глупости — възрази Дежньов. — Не сме луди. При всичките експерименти не сме подценявали опасностите. Грешката е на Шапиров.

— Донякъде е така — обади се Боранова. — Шапиров имаше ексцентрични възгледи. Мисля, че на английски го наричате лудия Питър и може би не сте твърде далече от истината. Искаше да добие опит в миниатюризацията. Твърдеше, че остарява и че не иска като Мойсей да стигне до Обетованата земя, без да влезе в нея.

— Трябвало е да му забраните.

— Аз ли? Да забраня на Шапиров? Не говорите сериозно.

— Не вие. Вашето правителство. Ако миниатюризационния процес е толкова ценен за Съветския съюз…

— Шапиров заплашваше да изостави изцяло проекта, ако не му се позволи да действа по свой начин, а не можехме да приемем подобен риск. Освен това нашето правителство не се държи по онзи деспотичен начин, с който някога се е справяло с непокорните учени. В наши дни трябва да се взема предвид мнението на световната общественост. Това е цената на глобалното сътрудничество. Не мога да кажа дали е за добро или за лошо. Във всеки случай, Шапиров беше миниатюризиран.

— Той е напълно луд — промърмори Морисън.

— Не е — възрази Боранова, — защото не предприемаме нищо без предпазни мерки. Въпреки, че миниатюризацията струва толкова скъпо и предизвика толкова вълнения в Централния координационен комитет, ние настоявахме за предпазливост. Два пъти миниатюризирахме шимпанзета и два пъти успешно ги върнахме обратно. Не открихме никакви увреждания в тях — нито при детайлно наблюдение на поведението им, нито при изследването на мозъка им с помощта на магнитен резонанс.

— Шимпанзето не е човек — вмъкна Морисън.

— Което знаехме и ние — продължи сериозно Боранова. — Затова следващия етап беше да миниатюризираме човек. Доброволец. Юрий Конев, да бъдем по-точни.

— Трябваше да съм аз — заяви Конев. — Аз чувствах най-силно, че човешкия мозък няма да бъде засегнат. Аз съм неврофизика в този проект и необходимите изчисления са мои. Не желаех друг човек да рискува разума си на базата на моите пресмятания и убеждения. Животът е едно — всички го губим рано или късно. Разумът е нещо друго.

— Толкова смел — прошепна Калинина, като гледаше пръстите си. — Истински съветски герой!

Устните й трепнаха подигравателно.

Конев игнорира думите й и като гледаше към Морисън, продължи:

— Аз съм лоялен съветски гражданин, но не го направих ръководен от подобни мотиви. Те биха били неуместни. Направих го заради благоприличието и научната етика. Бях убеден в анализите си, а каква щеше да е стойността им, ако не смеех да рискувам на тяхната база? А има и нещо друго. Когато се пише историята на миниатюризацията, моето име ще фигурира в нея като първия човек, който се е подложил на процеса. Това ще затъмни делата на пра-пра-чичо ми, който е бил генерал през Великата отечествена война. А това би ме поласкало, не заради самолюбието ми, а защото вярвам, че мирните завоевания трябва да стоят пред военните победи.

— Е, да оставим настрана идеите и да се върнем към фактите — каза Боранова. — Юрий беше миниатюризиран два пъти. Първият път беше миниатюризиран до една втора от височината си и беше възстановен без никакви проблеми. След това беше миниатюризиран до размерите на мишка и отново беше върнат към нормално състояние.

— А след това Шапиров — обади се Морисън.

— А след това Шапиров. Дотогава успявахме с големи усилия да го сдържим. Настояваше да бъде първия човек, който да бъде миниатюризиран. След първия опит на Конев, на всички ни се наложи да го убеждаваме да изчаква втория, по-драстичен експеримент. След това изгубихме всякакъв контрол върху него. Не само че ни наложи да го миниатюризираме, но и се кълнеше, че ще изостави проекта и ще напусне страната, за да продължи другаде, ако не го смалим повече от Конев. Нямахме избор. Щом „лудия Питър“, както го наричате вие, беше склонен да говори за емиграция, това щеше да надхвърли допустимото за правителството ни, дори и в наши дни. Не искахме да попадне в затвора, затова го миниатюризирахме до размерите на клетка.

— И това прехвърли границите на безопасното, нали?

— Не. Имахме всички основания да мислим, че е в пълен ред, дори и толкова миниатюризиран. Започнахме обратния процес и в един момент се случи нещастието. Деминиатюризацията започна малко по-бързо и температурата в тялото на Шапиров се увеличи над допустимото. Имаше ефекта на силна треска — недостатъчна да го убие, но напълно достатъчна да повреди завинаги мозъка му. Може би щяхме да го избегнем, ако можехме веднага да се погрижим за него. За съжаление деминиатюризацията трябваше да бъде завършена, а това отне доста време. Това беше ужасна катастрофа и единственото, което ни остава е да се надяваме, че ще успеем да спасим онова, от което се нуждаем от остатъка от мозъка му.

— Ако бъда миниатюризиран, възможно е да се появи нов нещастен случай, както го нарекохте. Така ли е?

— Да, така е — потвърди Боранова. — Не го отричам. В историята на науката има много провали и нещастни случаи. Вероятно не е необходимо да ви напомням, че е имало смъртни случаи с космонавти и от американска, и от съветска страна. Това не попречи да създадем сегашните ни колонии на Луната и в космоса, като нов дом за човечеството.

— Права сте, но всички експерименти в космоса са извършени от доброволци. Никой не е изстрелян в космоса против волята си. А аз не съм доброволец.

— Не е нужно да се плашите чак толкова. Положихме всички усилия максимално да обезопасим процеса. Между другото, няма да сте сам. Конев и Шапиров бяха сами и също толкова беззащитни като заека, защото бяха в миниатюризационно поле, разположено в открит въздух. От друга страна, вие ще бъде в кораб — модифициран вид подводница. Тя също беше миниатюризирана и деминиатюризирана без никакви проблеми. Да се осъществи експеримент с нежив обект е малко по-евтино, понеже той може да издържи по-леко повишената температура. Всъщност, подобни експеримент служат, за да се изпита надеждността и стабилността на всички компоненти.

— Наталия, не възнамерява да го направя нито сам, нито с цялата Червена армия.

Боранова не обърна внимание на забележката му.

— С вас на кораба — продължи тя — ще бъдат четирима. Аз, София, Юрий и Аркадий. Затова ви запознах с всеки от тях. Ще бъдем съдружници в най-великото изследователско пътуване. Няма да прекосяваме океан или да проникваме във вакуума на космоса. Вместо това ще навлезем в един микроскопичен океан и ще проникнем в човешкия мозък. Можете ли да бъдете учен — неврофизик и да устоите на такава съблазън?

— Да. Мога да устоя. И то много лесно. Няма да отида.

— Имаме вашия софтуер — вашата програма. Винаги я носите със себе си и тя беше с вас, когато ви доведохме тук. На борда на кораба ще имате компютър — съвсем същия модел, като онзи, който използвате в лабораторията си. Пътуването няма да бъде дълго. Ще запишете показанията на компютъра и усещанията си, след което ще бъдем деминиатюризирани и вашата част ще бъде изпълнена. Кажете, че ще се присъедините към нас! Кажете, че ще го направите!

— Няма да се присъединя към вас — каза Морисън със свити юмруци. — Няма да го направя.

— Съжалявам, Албърт, но отговора ви е неправилен. Не го приемаме.