Андреас Грифиус
На Ойгение

Така се чувствам сам, живея в самота,

Макар и да не съм захвърлен сред пустини,

Сред тигри, хищна гмеж, бърлоги на гадини.

Така се чувствам сам, задавен от скръбта;

 

Дори и сред народ, ликуващ с волността

На нови мирни дни и небосводи сини,

Все тъй се чувствам сам. А нявга сред жасмини

Целувахме се с жар. Но днес далеч е тя.

 

Така се чувствам сам, самотен, слят с тъгата,

Понеже мойто Аз е тъй далеч от мен,

Без нея нищо тук не гали ми душата.

 

Но скъпият й лик с любов ме изненадва.

Самотен ли? Ликът пред мен е всеки ден?

Какво ли би било, щом още с лик ме радва!

 

1663