Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1300 (Обществено достояние)
- Превод отнемски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Обработка
- NomaD(22.01.2011)
Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов
Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm
Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm
История
- —Добавяне
Видях я как прегръщаше дете —
това душата ми погали.
Притискаше го, милваше го тя
и любовта ми се разпали.
Държеше личицето белоснежно,
докосваше го с устни и страни.
О, как целуваше го нежно!
А то искреше, сякаш че бях аз —
прегръщаше я доверчиво
и като че топеше се от страст.
То беше толкова щастливо!
При гледката в мен завист забушува
уви, защо не бях това дете,
та тъй и мене да целува!
Но в миг от нея то се отдели
и аз го взех нетърпеливо.
Потръпвах — милвала го беше тя,
сега притисках го щастливо.
Държах го, както тя го бе държала.
Целувах го по същите места.
Усещах сладостна премала!
„Едва ли ти по нея страдаш тъй —
говорят ми със присмех злъчен, —
изглеждаш здрав, а не болнав и блед,
съсухрен, от любов измъчен.“
Не виждат, че от горест се раздирам.
Една надежда само ме крепи,
напусне ли ме тя — умирам!
ок. 1300