Валтер фон дер Фогелвайде
Седях на камък хладен

Седях на камък хладен,

на мислите отдаден.

Преметнал крак връз крак, едва

подпрял на лакътя глава,

държах лице в дланта си

и питах се в ума си:

как да живеем в този свят.

Защото всеки, стар и млад,

жадува три неща

да свърже без щета.

А двете — Почит и Богатство,

нарядко поминуват в братство:

и трето — Милост божа,

тя двете превъзхожда.

Бих искал да ги скътам в скрин.

Но случай няма ни един

благата, почитта,

на Бога с милостта

в едно сърце да се сберат.

Отнети са им цел и път,

вред дебнат ги коварство,

насилие, бунтарство,

Мирът и Правото линеят:

за трите няма здрав подслон,

щом тези две не оздравеят.

 

ок. 1200