Волфрам фон Ешенбах
Потайна любов

Потайна любов възхваляваш,

но в ранния здрач възроптаваш:

печал иде вместо наслада.

Очакваш най-сладка награда,

сплели телата,

но скоро настъпва разлъка

и двама посървате в мъка:

пуква зората,

ах, нощни пазачо, възпри песента си,

звукът й ранява сърцата.

 

Но който желание има

да легне с прекрасна любима,

без страх от безброй съгледвачи

и заран спокойно да крачи

вън от вратата,

той може деня да дочака,

а не да спасява в сумрака

с горест душата.

Такава любов ще намери при нежна

законна съпруга в кревата.

 

ок. 1217