Волфрам фон Ешенбах
Из „Парцифал“

Владетелят ми, брат в полето,

намери дама на сърцето,

изящна, със снага омайна.

Коя бе тя, остава в тайна.

На нея предан, тръгна той

честта й да опазва в бой.

От мощната му длан разбит,

в прахта лежеше всеки щит.

Красивият и храбър мъж

воюваше на шир и длъж.

Покри ли се с достойна слава

във всяка рицарска държава,

не ще узнаем в този миг.

Бе „Amor!“^[1] бойният му вик.

Но този вик не бе смирен

за рицар, в битки закален!

И ето, кралят тръгна сам

(бе свитата му в смут голям)

да се пребори със смъртта:

повела бе го любовта,

наслади тайни го плениха.

Но на турнира го раниха,

отровно копие го спря

(той повече не оздравя),

че ударът не бе в гърдите,

а го прониза в слабините.

 

ок. 1200/1210