Дъглас Адамс
Сбогом, и благодарим за рибките (33)

ГЛАВА XXXIII

Тази нощ те останаха извън Убежището и гледаха телевизора, който беше в него.

— Исках да видите това — каза Уонко Нормалния, когато отново започнаха да предават новини, — един стар мой колега. Той е във вашата страна за едно разследване. Само гледайте.

Това беше някаква пресконференция.

— Страхувам се, че в настоящия момент не мога да коментирам името Дъждовен бог. Ние го няричаме пример за Спонтанен парапричинен метеорологичен феномен.

— Можете ли да ни кажете какво означава това?

— Не съм напълно сигурен. Но нека бъдем откровени. Ако открием нещо, което не можем да разберем, обичайно му даваме име, което вие не можете да разберете, а често и да произнесете. Искам да кажа, че ако ви оставим да го наричате просто Дъждовен бог, това ще предполага, че вие знаете нешо, което ние не знаем и се страхувам, че ние няма да можем да понесем това.

— Не, първо трябва да му дадем име, което да е наше, не ваше, после трябва да открием някакъв начин да докажем, че това не е такова нещо, каквото вие казвате че е, а нещо, каквото е то според нас.

— И ако се окаже, че вие сте прави, все още ще грешите, защото ние просто ще го наречем… хм, „Свръхнормално…“, — не паранормално или свръхестествено, защото си мислите, че вие знаете какво означава това, не, „Свръхнормален увеличаващ ускоряващ индуктор“. Вероятно ше искаме да сложим и едно „Квази“ някъде там, просто да се застраховаме. Дъждовен бог! Хъх, никога в живота си не съм чувал такава глупост. По общо мнение не можете да ме накарате да отида на почивка с него. Мерси, това е всичко засега, различно от това да кажа „Здрасти“ на Уонко, ако ме гледа.