Хартман фон Ауе
Някой тъй ме поздравява

Някой тъй ме поздравява

        (поздравът ме натъжава):

„Хартман, хайде да вървим,

        знатни дами да следим!“

Оставете ме на мира,

        но идете, кой ви спира!

        Не очаквам аз награда —

        само болка и досада.

 

В глупостта си, в скръб голяма,

        заприказвах знатна дама:

„Ах, госпожо, сън не зная,

        вашата любов желая!“

Тя погледна ме с насмешка.

        Не повтарям тази грешка

        и задявам се с жените,

        дето чуват ми молбите.

 

Дамите ми вдъхват страх:

        както с мен са, тъй съм с тях.

Времето да отшуми,

        диря простички моми.

Вред са те, а ме ласкае

        тази, дето ме желае

        и жарта си с мен споделя:

        Що високо да се целя?

 

ок. 1180