Тихомир Димитров
Душа назаем (16)

Санкт Петербург, Русия

Точно в осем вечерта на вратата се почука. Алексей опипа пистолета, натикан в колана зад гърба му. Беше разпасал ризата си, за да го скрие. Огледа се за последен път — всичко беше безупречно чисто и подредено. Квартирата му не беше изглеждала толкова добре от последния път, когато Таня беше тук. Пое си дълбоко дъх. Издиша. След това смело завъртя ключа и отвори вратата.

Жената пред него беше променена до неузнаваемост. Кожата й имаше топъл, кафяв тен, миглите й бяха удължени, изглеждаше отслабнала, подмладена, много по-красива от когато и да било. Носеше тоалет, който със сигурност струваше повече от Волгата, с която той денонощно се бореше за прехраната си. Няколко секунди двамата мълчаха, втренчени един в друг. После тя се хвърли в прегръдките му. Той я притисна силно до себе си. Вдиша от нежния аромат на парфюма й. Най-после се беше върнала! Никога повече нямаше да я изгуби! За нищо на света!

Таня внимателно се отскубна от ръцете му:

— Уау, доста е уютно при теб. Явно си придобил някои навици, откакто ме няма!

— Заповядай, заповядай, влез, недей да стоиш на вратата. Сама си, нали?

— О, да, защо? Ти да не би да очакваше, че ще взема някого с мен?

— Не, просто sms-ът, който получих, беше много странен. Помислих, че си в беда.

— Няма такова нещо, миличък — тя го целуна нежно по бузата.

— Исках да запазим всички разговори за сега, мина толкова време. Не исках да наваксваме по телефона.

— Разбирам! — Алексей внимателно свали палтото от гърба й.

— О, какъв джентълмен! Мерси.

Таня носеше жълто поло, което подчертаваше стегнатите й гърди. Беше облечена с кафява кожена пола до коленете, допълнена от чифт изискани кафяви боти, украсени със сребърни верижки. Алексей не можеше да повярва на очите си. Това ли беше неговата Таня? Тя забеляза, че я наблюдават в захлас и обясни:

— От две години съм на диета. Минах няколко пластични операции. Уголемиха ми гърдите, повдигнаха нослето, премахнаха излишните мазнинки, позакърпиха ме оттук-оттам. Редовно ходя на Йога и на солариум, харесва ли ти как изглеждам?

— Таня, ти си най-красивата жена на света!

— Това е най-искреният комплимент, който някога съм получавала! — тя се зачуди в коя посока да поеме из тясното жилище.

— Заповядай в кухнята! — подкани я той. — Приготвил съм нещо дребно за хапване. Чувствай се като у дома си!

— О! — тя остана със зяпнала уста на вратата.

Точно срещу нея — върху малкото канапе, на което Алексей беше прекарал дълги нощи в пиене и самосъжаление, се мъдреше огромен плюшен мечок. В скута му бяха поставени букет червени рози и надпис:

Масата беше сервирана за двама. Бутилка вино и четири ароматни свещи допълваха атмосферата. Миришеше вкусно на печено.

— Алексей, това не си ти! Кога се научи да готвиш?

— Нищо особено, просто следвах рецептата. Надявам се, че ще ти хареса! — той галантно дръпна стола, за да може красивата му съпруга да седне. Тя погледна въпросително към мечока с цветята:

— За мен са, нали? И още преди да получи отговор, допълни:

— Нямаше нужда, прекалено си мил! Мисля, че не го заслужавам.

Развълнуван, Алексей сипа по чаша вино. Изгледа я с възторга на момченце, което току-що е получило любимата си играчка за Коледа, после вдигна тост за хората, които се завръщат. Това леко я смути, но тя се опита да прикрие притеснението си. Пиха, Таня бръкна в дамската си чантичка и извади кутия цигари. Нервно разкъса опаковката, захапа тънкия филтър и за пореден път се възхити от маниерите на Алексей, който с готовност й поднесе огънче. Тютюнът й помогна да се успокои и да събере мислите си.

— Разкажи ми нещо за себе си. Какво стана през всичките тези години, освен че си се разкрасила и подмладила? Къде се изгуби? Какво преживя?

— От нищо не мога да се оплача. Знаеш ли, сигурно ще ти прозвуча като глупачка, но си струва да живееш живота на богатите.

Без да отговори, Алексей започна да сервира от печеното в двете чинии. Тя продължи:

— Както виждаш, този начин на живот те прави да изглеждаш добре, да се чувстваш добре, да успяваш. Когато си сред успели хора, ти се заразяваш от техния успех.

Той я погледна неразбиращо.

— Искам да ти се похваля. Най-после завърших първата си дамска колекция и подготвям ревю в Москва!

Не последва никакъв отговор.

— Очаквам да присъстват дизайнери, критици, известни имена от света на шоубизнеса. Ако публиката хареса моите дрехи и медиите напишат добър коментар за ревюто, имам шанс да изляза на световната сцена! — продължи въодушевено тя.

— Алексей, детската ми мечта е на път да се сбъдне! Помниш ли като говорехме за това, още когато бях в гимназията? Че искам да стана моделиер? Е, нямаше как да се случи, ако не бях срещнала Фьодор. Той много ме подкрепя. Във всяко отношение.

— Кусай си от печеното — едва събра сили да продума домакинът.

— Миличък, не се разстройвай, човек трябва да преследва мечтите си, какъв е смисълът от този живот, иначе? — тя се огледа, все едно търсеше смисъла между четирите стени на тясната кухничка.

— Но аз си мислех, че се връщаш при мен, Таня! Не можеш ли да проумееш колко много те обичам? През изминалите години хиляди пъти се опитвах да те намразя заради всичко, което ми причини, но не успях. Любовта се оказа по-силна, а на тази планета няма друг мъж, който да те обича повече от мен. Ако това е, което искаш, ако парите са единственото, с което мога да те задържа, аз ще изкарам пари, ще стана богат, заради теб ще преобърна света, ако се наложи!

Настъпи тягостно мълчание. Вечерята стоеше в чиниите недокосната. Алексей прочисти гърлото си и заговори:

— Помниш ли онези момчета, които ни помогнаха да се измъкнем от Одеса? По-точно Николай? Писах му писмо и го поканих на гости в Петербург. Имам идея, която може да ме направи богат. Ще изтеглим кредит и ще пуснем VIP таксита. В началото може да е само един Мерцедес на старо, но после ще купим още. Хората с възможности не искат да се возят в очукани Лади и Волги, с радост ще платят малко повече за луксозен автомобил, който предлага модни списания, музика по избор, дори достъп до интернет. Изпратих много подробно писмо на Николай. Знам, че работи в някаква банка и се занимава с кредити. Може би ще успее да издейства заем. Предложих му да стане управител. Той ще набира клиентите, а аз ще карам, поне в началото, после ще си назначим секретарка и ще наемем шофьори, ще купим още коли. Не разбираш ли, че правя всичко това заради теб?

Тя сконфузено гледаше чинията пред себе си, без да обели нито дума.

— Кажи ми нещо, моля те! Недей да мълчиш така! Защо пишеш, че ме обичаш, а после идваш и ми разказваш колко прекрасно си изкарвате с мъжа, който те измъкна изпод носа ми?

Изведнъж Таня се развика:

— Алексей, ти нищо не разбираш! Богатите имат чисто нови коли и частни шофьори. Возят се в лимузини със сервитьор, минибар и черен хайвер. Никой няма да се качи на вашето „VIP такси“ втора употреба. Детската ми мечта е на път да се сбъдне! Имам всичко, за което може да мечтае един човек — положение в обществото, уважение, пари. Обиколила съм половината свят. Имам мъж, който ме обича и прави много за мен. Вече не съм млада, не мога вечно да чакам да си стъпиш на краката. Едва ли ще получа втори такъв шанс в живота, а ти ме караш да зарежа всичко и да повярвам в ТВОЯТА наивна мечта?

— Но…

— Недей да ми обясняваш, — прекъсна го тя. След кратка пауза продължи:

— Приеми, че съм тъпа женичка и не разбирам от бизнес. Може идеята ти да се окаже невероятно печеливша и един ден да успееш. Аз съм в състояние да ти помогна да започнеш още утре, без да теглиш кредити, без да изплащаш заеми, без да умоляваш този и онзи — Таня бръкна в дамската си чантичка и извади чекова книжка, към която беше прикрепена писалка със златен обков. Скъса един празен чек и го постави на масата. Погледна го въпросително:

— Кажи ми колко пари ти трябват, за да започнеш собствен бизнес? Няма да ги искам обратно. Това е подарък заради всичките години, които прекарахме заедно.

— Но, Таня, животът ми няма никакъв смисъл без теб! За какво са ми пари, ако загубя най-ценното? Ако загубя любовта?

— Не бъди такъв наивен идеалист! В наши дни всичко се купува с пари, дори любовта! Виж сега, аз мога да ти помогна да си сбъднеш мечтите, както и ти можеш да ми помогнеш да сбъдна моите. Всичко, което трябва да направим, е да се разпишем върху някакъв лист хартия. Защо да спорим, като можем да си подадем ръка? Защо да рушим мостовете, които сме градили толкова години? Кажи ми колко пари ти трябват? Назови някаква сума и ще я получиш! Още утре можеш да осребриш този чек на касата на всяка банка.

— Защо си дошла при мен? — гласът на Алексей престана да бъде умоляващ, убеждаващ, стана сериозен и настоятелен.

Не получи никакъв отговор.

— Кажи ми какво искаш от мен!

— Искам развод. Подготвила съм всички документи. Трябва само да се подпишеш. Още утре мога да дойда с адвокат и двама свидетели. Фьодор е готов да ти плати, за да дадеш съгласието си. Кажи ми колко пари ти трябват?

Алексей едва не загуби съзнание. След толкова години на копнеж по нея, след всички тези надежди, Таня не само че не се връщаше при него, тя го беше отписала от живота си безвъзвратно! Искаше развод и му предлагаше пари! От очите му потекоха сълзи.

— Моля те, недей така, късаш ми сърцето!

— Никога не съм плакал през живота си — изхълца Алексей. — Как може да си толкова жестока? Този човек те е променил до неузнаваемост. Станала си като всички останали! Как смееш да идваш при мен и да ме подкупваш? Колко мислиш, че струва любовта ми към теб? Един милион? Два милиона? Тя струва повече от всичките пари на света!

— Слушай ме внимателно, Алексей! — леденият й тон го изненада.

— Трябва на всяка цена да се оженя за Фьодор преди ревюто в Москва. Той настоява. Отлагах достатъчно дълго. Можем да го направим по трудния начин, а може да стане и по лесния. Готов е да ти плати максимум сто хиляди долара, за да подпишеш развода. Ако откажеш това щедро предложение, той ще се погрижи да останеш без работа, ще те изрита от квартирата, ще ти счупят колата, може дори и теб да потрошат. Не мога да те защитя по никакъв начин. Нямаш представа колко сериозни връзки има този човек. Силните на деня водят съпругите и любовниците си при него, а той им ги връща като нови. Освен че е много богат, познава всички в този град. Моля те, ако не заради парите, поне го направи заради мен! Не заставай на пътя на мечтите ми! Не точно сега!

Алексей мълчеше. Сълзите му бяха пресъхнали. Изпи чашата с вино на екс и си наля допълнително.

— Защо на всяка цена искаш да се омъжиш за него? Защо ти е моето съгласие? Толкова години бяхте заедно, а сега ти идваш тук и ми предлагаш сто хиляди, за да се разделим законно. Може би…

— Точно така, Алексей. Очаквам дете от Фьодор. Бременна съм. Не искаме детето ни да бъде извънбрачно, — тя включи позлатената писалка и внимателно изписа сумата от сто хиляди долара словом и цифром върху чека. Подписа се и го бутна към Алексей:

— Това е за теб!

— Нямам ли право поне на една нощ, за да помисля?

— Ще те чакам на кръстовището на Садовя и Ломоносовая утре точно в три след обяд. Ще бъда с адвокат и двама свидетели. Ела на време. Бърз подпис в съда и всичко приключва. Няма смисъл да си усложняваме живота взаимно — тя го целуна по челото, прибра чековата книжка обратно в дамската чантичка и се запъти към вратата. Погледна го въпросително:

— Няма ли да ме изпратиш? Какво се случи с кавалерските ти обноски?

Учудващо спокоен дори за себе си, Алексей стана, изпрати я до входната врата и й помогна да си облече палтото. След това се върна в кухнята, където го очакваха недокосната вечеря за двама, голям плюшен мечок, букет цветя и чек за сто хиляди долара.

Извади бутилка водка от хладилника и си наля водна чаша, пълна до горе. Изпи я на екс. После си наля още една. Седна на канапето и прегърна мечока. Държеше чека в едната си ръка, а с другата изливаше водка върху плюшената играчка:

— Виждаш ли, приятелю, оженил съм се за най-голямата курва на света. Любовта й струва точно сто хиляди долара. Нито повече, нито по-малко. Всеки, който има сто хиляди долара, може да я притежава.

Пи до дъно.

* * *

Разтреперан от гняв, Хелге блъскаше по вратата на Лудия Макс. Беше прекалено рано и пияният скандинавец сигурно още се търкаляше в леглото. Стреснати от шума, няколко глави се показаха от стаите, намръщиха се при вида на полуголия мъж и му направиха знак за тишина.

Гняв, срам и омраза пулсираха във вените на учителя. Още колко време трябваше да прекара в коридора по боксерки и фланелка, докато най-после Макс се сетеше да отвори?

Явно някой се беше оплакал на рецепцията, защото след броени минути от асансьора излезе един от управителите на хотела, облечен в безупречна униформа, и дискретно го помоли да се прибере в стаята си, за да не нарушава спокойствието на гостите.

— Ако не престанете веднага, ще бъда принуден да повикам охраната! — заплаши го руснакът на чист английски език.

— Да, точно така, повикайте охраната! И полицията повикайте. Ограбиха ме! — Хелге крещеше и продължаваше да нанася удари върху масивното дърво.

Руснакът заговори по радиостанцията. Точно в този момент вратата на хотелския апартамент се отвори. Показа се рошавата глава на Лудия Макс. Недоспалата му физиономия се изкриви в недоволна гримаса:

— Какво, по дяволите става тук? Защо сте се разблъскали толкова рано?

Без да отговори, Хелге се промуши край него и влезе. Мениджърът от охраната се засили да го последва, но силната ръка на скандинавеца го избута назад. Вратата се затвори под носа му.

Подът беше осеян с намачкани кутийки от бира и цигари, празни бутилки от водка, използвани презервативи и безразборно разхвърляни дрехи. Очевидно момчетата не бяха скучали в негово отсъствие. Хелге седна върху леглото и се хвана за главата. Чудеше се откъде да започне:

— Погрижи се да изхвърлиш всички наркотици, защото след малко тук може да цъфне полицията. Мирише на ганджа. Сигурно ще решат да направят обиск — предупреди го той.

— Ами то вече нищо не остана. Днес си тръгваме, забрави ли? — Макс отвори широко прозорците, за да проветри — И къде се загуби вчера? За какво е цялата тази дандания?

Хелге се опита да събере всичко, което му се беше случило, в едно изречение. Разказа му за срещата, за невероятната актьорска игра на непознатата рускиня, която освен че ужасно много приличаше на бившата му съпруга, беше го накарала да се влюби и напълно да й се довери, а след това брутално го беше ограбила.

Докато говореше, той обикаляше нервно из стаята, като животно в клетка, а Макс непрекъснато му задаваше въпроси: как се казва тя, каква информация има за нея? Къде живее? Къде работи? Какво са си говорили?

Същите въпроси му задаваха и руските ченгета, които пристигнаха заедно с охраната на хотела няколко минути по-късно. Разпитваха го отново и отново. Визитната картичка на Паша Мухова беше изчезнала заедно с портфейла му, но от вълнение Хелге беше запомнил адреса на фирмата, в която тя работеше като „експерт-счетоводител“, както и телефонния й номер. Естествено, джиесемът беше изключен, а такава фирма на такъв адрес и служител с такова име просто не съществуваха. По препоръка на полицаите Хелге се обади в банката, за да блокира кредитните си карти. От хотела си измиха ръцете, че не носят отговорност за личните вещи, които не са депозирани в сейф, и му предложиха да се обърне към туристическата агенция, с която пътува, за да провери дали застраховката покрива рискове от грабеж.

Полицаите снеха писмени показания, съставиха протокол и обещаха, че ще се обадят, ако открият нещо. Естествено, нищо нямаше да открият. Дори подигравателните им физиономии го издаваха. „Дойдохте тук, за да се наливате с алкохол и да чукате евтино, ама ви го начукаха, нали!“

На шведските гости не им оставаше друго, освен да си опаковат багажа и да освободят стаите. Йохан услужи на Хелге с панталон и риза. На всичкото отгоре и таксиметровият шофьор с Волгата беше изчезнал. Не си вдигаше телефона. От компанията им казаха, че днес не е отишъл на работа. „Сигурно се е запил“. Принудиха се да повикат такси от рецепцията, което им взе двойно повече до летището. По време на обратния полет весели разговори нямаше. Този път всички мълчаха гузно.