Тихомир Димитров
Душа назаем (7)

Токио, Япония

Още щом се прибра у дома, Хитоми седна пред компютъра и се зае да чете новите съобщения в чатовете, нюзгрупите, форумите и блоговете, в които беше регистрирана. По необяснима за нея причина това занимание винаги й носеше някакво сладко очарование — тръпката от неизвестността, очакването, че може би някой или нещо, там — в големия свят зад монитора, ще я измъкне от самотата, ще й даде капчица надежда, някакъв стимул да продължава напред. После, разбира се, винаги идваше разочарованието от сблъсъка с действителността, в която Хитоми нямаше абсолютно никакъв личен живот.

В пощенската й кутия се мъдреха 15 нови съобщения — три от тях бяха свързани с досадното училище, домашните и извънкласните занимания, а останалите 12 бяха спам. Мразеше спама. След като прочете служебните имейли, тя се зае да маркира едно по едно ненужните съобщения, за да може да ги изпрати в рая на изтритите файлове и блокираните домейни.

Един от имейлите успя да й привлече вниманието. Беше по-различен от останалите. За разлика от тях, той не предлагаше бързи печалби от лотарията, евтин софтуер или хапчета за удължаване на пениса. В темата му пишеше:

„Дай си душата на заем и ние ще ти изпълним едно желание“.

Хитоми щракна върху съобщението и се зачете. Предлагаха й да сключи споразумение с Дявола. Душата й щеше да бъде Негово притежание в продължение на една седмица, а в замяна през същата тази седмица, независимо дали вярва в окултните сили или не, Дяволът щеше да й изпълни едно желание. То трябваше да разрешава някакъв проблем, а не да включва свръхестествени събития и способности. Дяволът искаше душата й само за една седмица, все пак!

Всеки човек, който подобно на нея живееше в един високотехнологичен и забързан свят, щеше да погледне с насмешка на подобно предложение. Хитоми, обаче, се хвана за възможността като удавник за сламка. Странно е как потънал в самотата си пред синята светлина на монитора, дори разумният човек може да повярва в чудеса. Тя щракна върху линка в края на текста и се озова в един много красив и интелигентно направен сайт. Изчете въпросите и отговорите, както и споделените впечатления на хора, чиито желания вече са се сбъднали. Направи й впечатление въпросът на „анонимен потребител“ от САЩ, който питаше:

„Защо му е на Дявола душата ми само за една седмица? Мислех си, че тя му е необходима за цяла вечност?“

Отговорът гласеше:

„Успоредно с материалния свят, в който живеете, съществува и един друг, невидим свят. Той се управлява от силите на Отвъдното. Те също са невидими за Вас. Тяхната логика е непостижима за Вашия разум, но в същото време материалният свят се подчинява на нея. За нас е по-лесно да изпълним практическите Ви желания, отколкото да Ви обясним защо Отвъдното се нуждае от Вашата душа“.

След като изчете всичката информация в сайта, за да се убеди, че никъде не се крие рекламна уловка или пък някакво плащане, тя с интерес щракна върху линка:

„Дай си душата назаем и превърни желанията си в реалност. Подпиши Договора СЕГА!“

Следваше кратка бланка за попълване, в която вместо някаква лична информация се изискваше единствено съгласието на потребителя да даде душата си назаем за една календарна седмица. В замяна щеше да му се изпълни едно практическо желание. Имаше място, където да напишеш желанието в свободен текст.

Курсорът мигаше в празното поле, а Хитоми беше потънала в колебание и разсъждаваше върху десетките си нерешени проблеми. Какво можеше да избере? Да си намери приятел? Да я приемат в престижен университет? Не! Желанието трябваше да е просто, ежедневно и да може да се сбъдне в рамките на една седмица. Тогава се сети. Наведе се над клавиатурата и защрака:

„Искам да взема семестриалния тест по висша математика с отличен“.

Без да мисли повече, тя отбеляза, че е съгласна с правилата, и натисна Send. На екрана й се появи зловещо лице, което трябваше да представлява лицето на Сатаната. С доволна усмивка то й съобщаваше, че ще остане изненадана от бързите резултати.

Почукването по вратата на детската стаичка я стресна и я извади от унеса:

— Хитоми, вечерята е готова, ела да ми помогнеш да сервираме масата. Баща ти се прибра! — беше майка й.

Предстоеше още една скучна вечеря, в която родителите й щяха да я разпитват за оценките в училище, за контролните, за извънкласните занимания и щяха да чертаят планове за бъдещето й, без да се интересуват от нейното собствено мнение по въпроса. А след вечерята — решаване на гнусните задачи по висша математика и зубрене на теореми и аксиоми до сутринта. С нежелание Хитоми стана от компютъра, изгаси нощната лампа и напусна детската стаичка. В тъмното Дяволът продължаваше да се усмихва доволно от екрана.