Брайън Перо
Кулата Ал Баб (6)

5
Делтата на река Волф

„Мангуста“ беше готова да вдигне котва. Близнаците Грюмсон бяха натоварили всичко необходимо за пътешествието, бяха проверили здравината на греблата и издръжливостта на платната до най-ситния шев, бяха излъскали палубата и изчеткали до блясък фигурата на носа на дракара. През всичкото това време баща им се излежаваше в странноприемницата на Упсгран, играеше на карти с клиентите и поглъщаше огромни порции пушена сьомга и наденица, които поливаше с бира.

В нощта преди отпътуването Амос старателно скри Медуза под едно чергило в дракара. Не искаше семейство Грюмсон да я види, преди да са се отдалечили достатъчно от сушата. Заради необичайния си външен вид горгоната можеше да всее паника у близнаците и да предизвика бягството им.

После младият Пазител на маските се отправи към старата крепост, за да се сбогува с Мелстрьом и Гезер, а след това се прибра в селото да поспи.

Амос прекара неспокойна нощ, изпълнена с кошмари. Образът на майка му, наранена и подложена на мъчения, го навестяваше безспир. В сънищата му шумерите танцуваха в дяволски ритми, като тъпчеха черепите на поробените от тях хора. Забавляваха се, като режеха пръстите им един след друг или горяха откритите им рани с нажежено желязо. Майка му Фрила бе дамгосана като добиче и подложена на бой с камшици. Тя виеше от болка и ужас под садистичните смехове на палачите. Призори се появи видението на петглава гълъбица и измести кошмарните сънища. Бялата птица кацна на рамото на Амос и заговори:

— Страхът е безполезен. Той е препятствие за мисията, която ти повери Кривания. Аз ще бъда с теб и ще съпътствам мислите ти, както и всяко твое действие. Приятелката ти Лолия е много разумна и трябва да я слушаш. Затова не забравяй нито за миг, че основната ти мисия не е да освободиш майка ти, а да разрушиш кулата Ал Баб. Не се притеснявай, ще спасиш и Фрила! Сега ме чуй много внимателно. По пътя към Източните земи те дебнат много опасности. Животът ти, както и животът на приятелите ти, често ще бъде под заплаха. Докато плавате по делтата на река Волф, по пътя ти ще се надигнат три вълни: една вълна от мляко, една от сълзи и една от кръв. Първите две ще преодолееш без особени трудности. За да не намерите смъртта си в третата вълна, ще трябва да я пронижеш точно в центъра с харпун. Именно там се намира сърцето на кралицата на мойвите, речните сирени. И накрая, помни следното: приеми помощта, която ще ти бъде предложена.

Видението изчезна и Амос се събуди стреснато. Без да губи нито миг, той стана, сплете косите си на плитка и нахлузи кожената си ризница. После спря и внимателно опипа обецата, която изобразяваше глава на вълк. В съзнанието му нахлу споменът за това как баща му Урбан му я беше подарил. Струваше му се толкова отдавна.

Когато се съвзе, Амос разтърси най-добрия си приятел, за да го събуди.

— Беорф, знаеш ли какво е това мойва?

— Какво? Аз… Какво точно? Октопод? — полусънено попита момчето.

— Не, мойва! — повтори Амос. — Добре, няма значение, остави. Бездруго трябва да ставаш, време е да тръгваме. А и Медуза сигурно вече едва издържа скрита на кораба.

Докато момчетата се щураха да прибират последните си вещи за пътуването, някой почука на вратата. Без да чака отговор, Лолия влезе в стаята.

— Ама какво правите? Цялото село се е събрало на кея да се сбогува с вас! Братята Грюмсон вече са на борда, а баща им се е изприщил от нетърпение. Хайде! Побързайте малко!

— Добре, добре, идваме! — каза Амос. — Но първо трябва нещо да проверя.

Пазителя на маските извади от торбата си книгата „Ал-Катрум, териториите на мрака“, за да потърси вътре отговора на своя въпрос. Мойвите се оказаха водни духове, които изпитваха удоволствие единствено от това да удавят невинни моряци. Живееха обикновено на колонии в делтите на реките. Родственици на харпиите, тези лепкави зеленокожи жени с дълги коси и остри зъби заколваха жертвите си на дъното и се угощаваха с черния им дроб.

Удовлетворен от сведенията, Амос прибра книгата и откачи от стената стария харпун, който някога бе принадлежал на покойния Банри Бромансон, чичото на Беорф. Най-сетне обяви на приятелите, че е готов да тръгне.

— И повярвай ми, Лолия — добави той, — мисля, че няма да съжаляваш за малкото ни забавяне!

* * *

От два дни „Мангуста“ се движеше с пълна скорост по спокойните води на реката. Няколко часа след отпътуването им от Упсгран Амос бе извел Медуза от скривалището й и я бе представил на всички Грюмсон. Братята изглеждаха изненадани, но не направиха никакъв коментар. Баща им, напротив, започна безкрайна тирада с апокалиптични нотки. Според него да се плава с подобно създание на борда било истинска обида към боговете. И бездруго присъствието на момиче като Лолия несъмнено щяло да привлече беди! Той настоя горгоната незабавно да бъде изхвърлена в морето. Вярно, бе загубил облога и бе приел да работи безплатно! Но сега, с това същество на кораба, се налагало да му се изплаща дневна премия от една жълтица за риск! Амос и Беорф напразно спориха с него — мъжът остана непреклонен. Тъй че момчетата отстъпиха пред оплакванията му и му обещаха сумата, която искаше. Всъщност това изглеждаше единственото възможно решение, което да го накара да млъкне.

— Делтата на река Волф, право напред! — обяви внезапно Беорф на екипажа. — Ще ни трябва по-голяма скорост, за да плаваме срещу течението! Всички на греблата! Ама… какво виждам там?

Гигантска вълна с пенест гребен приближаваше към „Мангуста“ с бясна скорост. Беше бяла като сняг и висока колкото планина, вихреше се във водовъртеж и бясно ревеше.

— Затворете люка и се завържете за дракара! — изкрещя Амос. — Ще минем през вълната и тя не трябва да отнесе нито един от нас!

— Ама какво е това чудо? — слисан попита Беорф.

— Тръгни право срещу нея! — заповяда приятелят му. — После ще ти обясня!

Разпънала всички платна срещу вятъра, „Мангуста“ се насочи право към заплахата. Скоро носът потъна в облак от пяна и вълната яростно удари кораба, преди да се разбие върху палубата. За щастие дракарът и неговият екипаж устояха на труса. Вълната бе победена.

— Ще има още две вълни — обърна се Амос към Беорф. — Следващата ще бъде вълна от сълзи и ще я преодолеем по същия начин. Когато се появи третата, ще отида на носа с харпуна. Ти ще насочиш кораба към центъра на вълната, а аз ще се заема с нея.

— Добре! — кимна беоритът без капка съмнение. — Приятелят ми Амос никога не ме е разочаровал и няма да го стори и днес. Но можеш ли да ми обясниш какво е това вълна от сълзи?

— Вълна от сълзи? Ами това е… ето това! — внезапно извика Пазителя на маските, насочил пръст към водната шир.

Зад дракара се надигаше нова планина. Въздухът придоби вкус на киселина и членовете на екипажа започнаха да леят сълзи. Всички затъркаха очи, с изключение на Медуза, която си носеше лурнетката.

„Значи ето така постъпват мойвите — помисли си Амос. — С първата вълна ни разтърсват, с втората ни ослепяват, а с третата се опитват да ни завлекат на дъното“.

Момчето избърса очи и отиде при Медуза.

— Ще ми заемеш ли твоята лурнетка? Не мога да виждам добре, а… трябва да хвърля харпуна право в центъра на следващата вълна, защото…

— Ето, вземи я! — прекъсна го горгоната и му подаде магическия предмет. — Вземи всичко, което поискаш, само ни измъкни оттук!

Вълната образува гигантска водна стена, която се разби върху дракара с ужасяващ гръм като от мълния. „Мангуста“ отново пое удара сред всеобщо скърцане, което обезпокоително се надигна откъм трюма. Лолия се бе вързала към бастингажа, но дъхът й секна, когато въжето се впи в роклята й и раздра гръдта й. Именно в този момент татко Грюмсон изригна:

— Това е проклятието на боговете! За да ги укротим, трябва да хвърлим момичето и горгоната в морето! Предупредих ви… трябва да ги жертваме или всички ще умрем! Хайде, синове мои! Изпълнявайте!

Петимата братя пренебрегнаха заповедта на баща си и решиха още по-здраво да се вкопчат в кораба. Дори и да бяха пожелали да се подчинят, нямаше да могат. Разяждащият въздух непоносимо дразнеше очите им и почти ги ослепяваше.

Без да се бави нито миг, Амос се хвърли към носа на кораба и огледа хоризонта.

— Амос, вече не виждам нищо! Какво става? — извика Беорф, който продължаваше да стои на кормилото.

— Внимание! Вълната от кръв се надига отляво на борд! — изрева Пазителя на маските вместо отговор.

Морето бе почервеняло и Амос се догаждаше, че мойвите очакваха угощението си. Благодарение на лурнетката на Медуза, той единствен можеше да различи извивките на движещите се под водата тела, които приближаваха дракара. Вълната ставаше все по-огромна и вече беше на опасна близост. Тогава се случи нещо неочаквано. Магнус Грюмсон напръска очите си с морска вода и изведнъж прогледна отново. После смелчакът се изправи, отиде при Амос и му прошепна на ухото:

— Позволи ми да отнеса твоя харпун до сърцето на царицата на мойвите. Време е да спечеля свободата си и искам да се възползвам от възможността. Моля те, разреши ми тази привилегия, млади Амос.

Гълъбицата от съня на Амос го бе посъветвала да приеме всяка помощ, затова той му подаде харпуна, без да задава въпроси. Тогава видя как по шията на Магнус се появиха хриле, а кожата му се покри със златисти люспи. Ръцете и краката му се обвиха в ципи, а той продължи да говори:

— Не се страхувай от тази вълна, тя е моя грижа. Благодаря, задето ме освободи, Амос! Нека силата на водата те съпровожда през цялото ти пътуване и не казвай никому за това.

И докато водната маса заплашително се надвесваше над дракара, Магнус се хвърли във вълната и се заби като торпила в самото й сърце. Чу се глуха експлозия и хиляди тонове вода се стовариха върху кораба, като опръскаха екипажа с фини капчици кръв. После на около петдесетина метра от кораба се образува гигантски водовъртеж, който погълна във въртопа си мойвите от делтата. След което, за по-малко от минута, морето утихна, придоби наситеносин цвят и силен вятър отново изду платната. Зрението на екипажа се възвърна и Амос подаде лурнетката на Медуза.

— Ама… какво стана? — все още зашеметен, попита Беорф. — Дракарът е покрит с кръв.

— Магнус! — ревна внезапно старият Грюмсон. — Къде е Магнус?

Маркус, Моркус, Микус и Мекус се усмихнаха, когато видяха, че брат им Магнус чисто и просто бе изчезнал.

— Искам да ми се каже къде е Магнус! — побеснял повтори Грюмсон.

— Ами… — поколеба се Амос — мисля, че третата вълна го отнесе. Много съжалявам, не можах да го задържа.

— За това искам обезщетение! Чухте ли? Скъпо ще ви струва. О, да! Много скъпо!

— Ама що за човек сте вие! — избухна Лолия и пристъпи към него. — Синът ви сигурно е мъртъв, а вие говорите за пари! Нямате ли сърце? И после, никой не може да говори с такъв тон на приятеля ми Амос Дарагон! Извинете му се незабавно за вашата грубост или се кълна, че ще затворя душата ви в тялото на риба за вечни времена!

Грюмсон се дръпна назад и огледа девойките. После избухна в смях и се обърна към Амос:

— Благоволете да ми простите, млади човече! Болката от загубата на един от синовете ми ме накара да си загубя ума. Ще се старая по време на службата ми на кораба да потискам лошото си настроение, за да е то в хармония с желанието на вашата приятелка… негърка!

— Повтори го още веднъж и ще ти изтръгна сърцето, нещастнико! — заплаши Лолия и пристъпи към Грюмсон.

Беорф се намеси с израз на досада:

— Хей, вие двамата, точка! Ще си завършите спора, когато слезем на сушата! Сега вървете по местата си. Трябва да навлезем във Волф срещу течението и имам нужда от всички вас за греблата и от Амос за магията! Изпълнявайте!

Старецът и Лолия се измериха предизвикателно с погледи, но се подчиниха на заповедта на Беорф. Колкото до Амос, той се съсредоточи и вдигна ръка. Зад платното се оформи силна вихрушка, която позволи на „Мангуста“ да навлезе в реката с пълна скорост. Пазителя на маските насочи другата си ръка към водата пред дракара. С магическите си умения той намали значително силата на насрещното течение и така спести част от усилията на екипажа.

Медуза, която гребеше съвсем близо до Лолия, й прошепна:

— Намираш ли за нормално братята на Магнус да се усмихват при вестта за изчезването му?

— Не, наистина — отговори тъмнокожото момиче. — Има нещо, което не се връзва.

— А забелязала ли си, че синовете Грюмсон са високи, силни и красиви, докато баща им е дребен, мързелив и грозен?

— Едно от двете! — заразмишлява Лолия. — Или те са наследили само външността на майка си, или това семейство не е това, за което се представя. Отвори си окото, Медуза! При това точно което трябва!