Брайън Перо
Кулата Ал Баб (18)

17
Тържището на река Волф

Двуседмичното пътуване до Мрачното море осигури истинска почивка на екипажа на „Мангуста“. Юношите се сприятелиха с Аннакс и другарите й сивунгери. Посредничката притежаваше необикновена сърдечност и такт, а нейните приятели — рядко срещано човеколюбие.

По време на пътуването спираха многократно, за да се къпят или да изследват няколкото островчета по пътя. Запасите от храна и вода бързо намаляха, но Амос не се тревожеше. Медуза му бе разказала приключението си с варварите, когато се бе престорила на дух, и му бе предала измъкнатите от разузнавачите сведения. Момчето знаеше, че близо до Мрачното море ги очаква огромно тържище, а също и че в кесията му има все още достатъчно златни монети, с които да поднови запасите си.

Заради занаята си на посредничка Аннакс свободно говореше седем езика и три диалекта. Противно на сънародниците си, тя бе имала възможност да се запознае с хора от различни страни и всякакви на вид създания. По време на пазарлъците с търговците от Мрачното море бе научила произхода на името на град Арнакеш. Именно там, при изборите на река Волф, „Мангуста“ щеше да направи последното си междинно спиране, преди да поеме в открито море. Според календара на кралството на Солниците, този великолепен търговски град бил основан в първия век преди издигането на големите защитни стени, което със сигурност означаваше, че бе наистина древен. Основателят, пътешественик номад, вдигнал палатката си на този пустинен терен, за да се полюбува на великолепието на Волф. Бил голям любител на фурмите, погълнал огромно количество от тях и небрежно разпръснал костилките около стана си. Няколко години по-късно точно на това място в пустинята изникнал оазис, напълно подходящ за живеене. Номадът на име Юсеф бен Арнакеш се върнал тук да построи къща и завършил дните на своя живот в съзерцание на морето и реката.

Когато навлязоха в пристанището, разположено точно при извора на Волф и защитено от прибоя с дебела стена, пасажерите на „Мангуста“ нададоха възторжени възклицания. Арнакеш беше удивително красив град. Богатата на желязо почва, от която бяха изработени тухлите на всички сгради, оцветяваше града в тонове, които преливаха от бледорозово до наситено червено и от пурпурно до светлочервено. Всички нюанси на червеното се сливаха в хармония, изригваща като апотеоз на живота.

— То-това е приказно! — загубил дар слово, заекна Беорф.

— Никой никога не ми е разказвал колко великолепен е този град! — промълви Аннакс, заслепена от гледката.

— Това място ми напомня за Браха! — добави Амос несъзнателно.

— Браха ли? — попита Лолия с огромно учудване. — Познаваш древната легенда за Града на мъртвите?

— Всъщност — отвърна Пазителя на маските, не по-малко изненадан от приятелката си — дори не знам защо казах това! То самичко излезе от устата ми.

— Браха е мястото, където душите на починалите се срещат и се изправят пред съд — обясни Лолия. — Това е много стара легенда, на която вече никой не вярва.

— Не знам откъде ми е познато това име. Трябва да е от някоя история на Жюно или от притчите на Сартиган!

— Сигурно е така, защото, за да отидеш на екскурзия в този град, трябва да си умрял!

„Мангуста“ акостира на кея. Едно ячко момче с много тъмна кожа и прям поглед притича към дракара. То прибърза кораба, пусна мостика и посрещна пътниците. Поздрави ги на различни езици и от отговорите им разбра, че новодошлите говорят нордически.

— Добре дошли в Арнакеш — каза то. — Казвам се Кутубиа бен Гелиз и съм един от отговорниците на централния отсек на пристанището. На изток от тези кейове се намират търговските кораби, а цялата западна част на доковете е запазена от шумерите за превоза на роби. Тук съм, за да бъда на вашите услуги.

Момчето се усмихна широко и протегна ръка за бакшиш. Беорф го придърпа към себе си и го потупа мъжки.

— Много се радвам да се запознаем, Кутубиа. Приятно е да те посрещнат по този начин в непознат град! Казвам се Беорф, а това са Амос, Лолия, Медуза, Аннакс и двамата й приятели Олакс и Фрукс. Кажете, къде можем да похапнем тук?

— На… на площад Джемаа Фна — смотолеви момчето стъписано. — Мога да ви придружа дотам и да ви бъда водач! Тъкмо там се намира тържището. Ще си прекарате много хубаво…

— Извинете ме — прекъсна ги сивунгерката, — но тук пътищата ни се разделят. Ние трябва да ви напуснем и да започнем нашата дейност по освобождаването на народа на Солниците. Благодаря ви за всичко и от все сърце се надявам съдбата да ни срещне отново.

Младежите се сбогуваха със сивунгерските си приятели и им пожелаха пълен успех. Медуза и Лолия проляха няколко сълзи, но гордостта на момчетата не им го позволи и те мъжки стиснаха зъби.

— Бихте ли ме последвали — каза Кутубиа и пак протегна ръка за бакшиш, — ще ви заведа право на пазара!

— Чудесно — зарадва се Амос, като се престори, че не вижда ръката на водача. — Да вървим да разгледаме този град!

Преди да напуснат „Мангуста“, Пазителя на маските отиде за кесията си, магьосницата измъкна няколко големи торби, Медуза старателно прикри косите си под качулката на пелерината си, а Беорф успя да погълне една солидна порция закуска.

— Дракарът ни на сигурно място ли е тук? — попита Амос Кутубиа.

— Разбира се — увери го водачът, с все така протегната ръка. — Лично се наемам великолепният ви кораб да бъде наблюдаван.

— Благодаря — отвърна момчето и приятелски стисна ръката му. — Вие наистина сте свестен човек.

— Моля… моля… — отчаяно въздъхна Кутубиа.

Пътешествениците нямаха представа, че в Арнакеш съществуваше обичай всеки да предлага бакшиш. Това се смяташе или като подарък за добре дошъл, или като начин да се благодари за извършена услуга. Беше израз на добронамереност и уважение. И тъй като не получи бакшиш от посетителите, Кутубиа бен Гелиз реши, че не им допада, и започна да се старае да бъде още по-любезен.

Пазарният площад носеше името Джемаа Фна, което на нордически означаваше „съборът на мъртвите“. Бил наречен така в памет на времената, когато тук екзекутирали престъпници, а главите им били набучвани на кол за назидание. Това беше най-невралгичната точка на Арнакеш. Цялата търговска дейност на розовия град минаваше през това място. Имаше множество продавачи на килими, чиито пътеки, тъкани настилки и сламеници грееха по магазинчетата в хиляди ярки цветове. Търговците на тави от кована мед с фино гравирани ръбове крещяха до пресипване, хвалейки стоката си на няколко езика. Мъже щавеха овчи кожи, докато жените им предлагаха на минувачите кожени дрехи, ботуши, сандали и ръкавици. Тук се продаваха и ковчежета, доспехи и оръжия, десетки видове чанти и кесии, както и несметни количества най-разнообразни качествени стоки. Имаше и вадачи на зъби, змиеукротители, изпълнители на народни танци, панаирни музиканти и стотици мангали, на които цвърчаха огромни късове месо. Един дресьор на маймуни даваше представление редом с гълтач на саби. Двама неотстъпчиви продавачи на грънци от близките дюкянчета бяха влезли в остро съперничество, от което се възползваха бижутерите, които така похвалиха стоката си, че им отнеха клиента. На площад Джемаа фна всичко можеше да се купи и продаде: вълнени одеяла и летни рокли, ракитови кошници и дървени статуетки, минерали и фосили, големи криви ножове, великолепни плетени ризници, бойни шлемове с разнообразни форми и десетки, десетки роби. Намираха се и продавачи на вълшебни билки, лечебни треви и други природни продукти с лековити свойства.

Лолия се щураше като обезумяла от възбуда.

— Вижте! Ама вижте, моля ви се, всички тези съставки! Това там е флиу, една трева, която се пуши, когато човек има хрема, а това е газуля, билка за подсилване. А ето и хол, с който се лекуват възпалени очи, толкова съм го търсила! Ето тук сив кехлибар против болка, а онова там е прочутата смес Рас ал Ханут, препарат, който затопля всички органи и ти помага да понасяш студа. Има и мента! Вижте само красивите й листенца! Довечера ще ви направя ментов чай, няма да повярвате какъв разкош е! На този пазар все едно съм в рая! Хайде, Амос, развържи кесията, трябва да се запася с някои неща за по-нататъшното ни пътуване!

Момчето плати всичко, но трябваше сериозно да се попазари с търговеца. С тези пари трябваше да се доберат до Ал Баб, а след това да се върнат в Упсгран, тъй че и дума не можеше да става за прекомерни разходи. Кутубиа бен Гелиз ги заведе в магазинчета, които предлагаха най-добро качество на най-добри цени. Дори ги почерпи с няколко плодови сока, но така и не получи дългоочаквания бакшиш.

За да ги омае още повече, Кутубиа им разказа прословутата история за Кладенеца на голия мъж. Разположен в самия център на Джемаа фна, този кладенец се бе прочул заради наивността на един селянин, дошъл на пазара да си купи коза. Дал всичките си спестявания, за да се сдобие с най-красивото животно в цял Арнакеш и много се гордеел с това. Докато се връщал към дома си, ловък крадец срязал въженцето, с което била вързана козата и бързо изчезнал в пазарната тълпа. Покрусен от тази беда, горкият човек приседнал край кладенеца до един местен жител, който се оказал още по-злочест. Непознатият му се оплакал, че бил изпуснал в кладенеца кесия със сто златни монети и не можел да намери нито един смелчага, който да слезе да я извади. Предлагал половината от кесията на онзи, който се гмурне и я открие. Селянинът си помислил, че късметът отново му се усмихва и с петдесет златни монети ще си заведе вкъщи цяло стадо кози. Бързо се съблякъл и се потопил в кладенеца. Напразно търсил ли, търсил — така и нищо не намерил. Когато се изкачил горе, оня бил офейкал с дрехите му. От този ден кладенецът бил наричан Кладенеца на голия мъж, за да помнят жителите на града, че в сделките всеки може да загуби ризата си!

— Или гащите! — допълни Амос през смях.

— Тази история нали беше интересна? — запита Кутубиа, този път сигурен, че ще си получи бакшиша.

— Да, много! — отвърна Беорф, който отново стисна ръката на развеждача, като се питаше дали това момче не страда от мания да си протяга ръката с повод и без повод.

— Да ви покажа нещо друго? — Кутубиа все така си стоеше с празна шепа.

— О, разбира се — обади се Пазителя на маските. — Имаме нужда от камили, едногърби или двугърби. Къде мога да купя добри камили?

— Това вече не е лесно — промълви водачът им. — Шумерите изкупуват всички товарни животни, за да прекарват с тях строителни материали. Разправят, че почнали да вдигат гигантска кула на юг от Мрачното море. Е, за камилите, мисля, че познавам един човек, който ще се съгласи да ви продаде своите.

— Вече чухме за тази кула — намеси се Лолия. — Точно там отиваме.

— Но това е много опасно! — възкликна Кутубиа. — Шумерите са коварни лешояди, които всеки момент могат да решат да ви пленят, да ви оковат във вериги и да ви направят роби. Още не са докосвали с пръст Арнакеш и околностите му, но виждам ясно в погледа им, че си го мислят. Та ние нямаме армия! Целият този град се основава на търговията и обмена на пари! Никак не ви препоръчвам да ходите там…

— Благодаря за съвета — прекъсна го Амос, — но нямаме голям избор! Тъй че бихте ли отишли за онези камили?

— С огромно удоволствие — отвърна водачът, все още с празни ръце.