Брайън Перо
Кулата Ал Баб (14)

13
Търговската посредничка

По-малко от две седмици бяха достатъчни на корабния кортеж да достигне Солниците. По време на пътуването много кораби претърпяха изолирани нападения на варвари. Те ги обсипваха със стрели откъм бреговете, но успяваха само да ги одраскат.

По време на пътуването Беорф си почина доволно и благодарение на вещите грижи на Лолия бързо се възстанови от раните си. Тъмнокожата девойка го наливаше с литри отвари с различен състав и вкус, но една от друга по-отвратителни. Тези догонски рецепти значително подпомогнаха оздравяването на дебеланкото, макар и само заради това, че той бе решен колкото може по-скоро да сложи край на пиенето на противните сиропи на приятелката си.

Колкото до Медуза, тя прекара голяма част от времето си в разговори с Урм Червената змия за горгонската култура. Кралят беше много любопитен, защото никога не бе срещал създание като нея. През цялото пътуване не спираше да й задава въпроси. Девойката му описа как живеят нейните посестрими, къде са обиталищата им и как самата тя е била във властта на един магьосник нага и се бе озовала в Брател велики. Когато му разкри, че съществата от нейната раса притежават дарбата да вкаменяват, кралят й предложи да я включи в армията си. С това момиче като свое тайно оръжие той би могъл лесно да завладее вражески територии и да ги присъедини към кралството си. Горгоната учтиво отклони поканата на монарха, като изказа съжаление, че хората не са поклонници на мира и хармонията като горгоните. Подвластен на жаждата си за власт, Урм искаше все още и още и постоянно търсеше начини да разшири владенията си. Иначе казано, кралят се интересуваше от нея не заради това, което тя представляваше, а по-скоро заради онова, което можеше да изтръгне от нея! Медуза разбра, че единствените й истински приятели са Беорф, Амос и Лолия.

От своя страна Амос се опита да открие новите магически умения, които му предоставяше маската на земята. По време на кратките престои на сушата той се опита да разцепва пръстта, да я моделира по своя воля и да троши скали с помощта на магия. Но нищо не се получи! Пазителя на маските едва успя да вдигне малко прах! От отчаяно по-отчаяно, момчето дори започна да се пита дали действително е усвоило новата маска. Може пък Мекус да бе излъгал. Но защо да прави подобно нещо?

Една сутрин, в ранни зори, Нерея Демоницата обяви:

— Внимание! Солниците на хоризонта! Спрете корабите!

— Какво става? — попита Амос, като се показа на палубата все още сънен. — Не можем ли да продължим?

— Виж сам! — отвърна му Нерея, като му посочи реката пред „Мангуста“.

Пред тях се извисяваше монументален дървен портал, който напълно блокираше реката. Огромните врати, издялани от подсилени с желязо греди, бяха прикрепени към две гигантски стражеви кули.

— Леле! — провикна се Амос, слисан от височината на постройката. — Но как ще преминем оттатък?

— С малки изключения, влизането в кралството на Солниците е забранено. Сивунгерите ревниво пазят тайната на добиването на сол и по принцип никому не се разрешава да премине през тази врата. По-скоро ще ни изпратят търговски посредник, който да се осведоми за количеството сол, което желаем да купим.

— Но… ние не сме дошли да купуваме сол! Искаме само да продължим по река Волф, за да стигнем до Мрачното море!

— Е, знам това — въздъхна Нерея. — Трябва да изтъргуваме преминаването оттук. Не се отчайвай, понякога се случва сивунгерите да позволят на кораби да преминат през територията им. Чувала съм обаче, че връзват очите на екипажа и сами превеждат кораба до източния портал. Изглежда, че никой никога не е зървал каквото и да е от вътрешността на кралството. Амос, виждаш ли стените, които започват от стражевите кули?

— Разбира се, че ги виждам — отговори той унило, натъжен, че не ще може да посети Солниците, както се бе надявал.

— Е, тези стени опасват цялото кралство! Така сивунгерите са скрити от погледите на любопитните, но същевременно се оказват и пленници. Никога няма да видиш нито едно от дребничките създания вън от тази стена. Ако случайно някое от тях, с изключение на търговците и докерите, се озове, макар и на метър извън кралството, то незабавно бива екзекутирано!

— Но защо са толкова строги? — заинтригуван попита Амос.

— За да запазят тайната, в името на Тор! — възкликна Нерея. — Представи си, че някой сивунгер напусне Солниците, попадне в плен и след изтезания разкрие тайната на добиването на сол! Цялата им търговия ще се срине! Кралят на Солниците не може да си позволи такъв риск. Икономиката на кралството му зависи от тази тайна.

В този момент по Волф отекна протяжен вопъл от ловен рог.

— Пристига търговски посредник! — обърна се едрата жена към другите пътници и екипажа.

В долната част на гигантските врати се разкри тесен отвор, през който премина мъничка лодка и много бързо стигна до „Мангуста“. Качиха посредника на кораба с помощта на въжената стълба. Когато се озова на борда, се оказа, че посредникът всъщност е… посредничка. Дребна на ръст женичка, метър висока, се поклони пред Урм Червената змия, който отиде да я посрещне. Тя заговори почти без акцент на нордически, езика на северните народи:

— Добре дошли в Солниците! Нека се представя: аз съм Аннакс Криснакс Гилнакс и ще бъда вашият търговски посредник.

— Щастлив съм да се запозная с вас! Аз съм Урм Червената змия, крал на викингите от Източните земи.

Аннакс бе облечена в красиви ленени дрехи, тъмни на цвят, а тънък шал покриваше главата и раменете й. Кожата й беше сива, а очите — зелени и дълбоки. Нослето й помръдна от нещо като нервен тик, след което тя отново се обърна към краля:

— Ние добре познаваме вашия народ, понеже, както знаете, общуваме редовно с вашите търговци. Вие сте добре дошли по морски или сухоземен път!

— Благодаря ви за това, много съм ви признателен. Трябва да уточня обаче, че заедно с хората си ескортирах този кораб дотук, но той всъщност трябва да прекоси кралството ви и да стигне до Мрачното море. Впрочем нека ви представя Беорф Бромансон, младия капитан на този дракар. Дали ще им дадете разрешение за преминаване?

— И… това ли е всичко? — с изненада попита посредничката.

— Не, разбира се — побърза да я успокои кралят, който отлично бе разбрал посланието на събеседничката си. — Ще се възползваме от възможността да натоварим със сол някои от нашите дракари, преди да се приберем у дома!

— Добре, много добре — кимна Аннакс със задоволство. — Нека започнем със заявката за солта, а след това ще видим какво можем да направим за вашите приятели. Да се залавяме за работа!

Когато преговорите с Урм приключиха, Аннакс уведоми капитан Бромансон, че иска да се срещнат отново, за да уредят въпроса с преминаването на „Мангуста“ през Солниците. Беорф помоли Амос да го придружи.

— Значи вие, господин Бромансон, желаете да минете през територията на кралството на сивунгерите? — без предисловия започна дребното създание.

— Точно така, но бих предпочел да обсъждате този въпрос с моя помощник Амос Дарагон. Ето го и него.

— Много ми е приятно — протегна ръка Пазителя на маските.

— Удоволствието е изцяло мое — отговори Аннакс и здраво стисна ръката му. — И така, ще ви направя едно предложение.

— Слушам ви.

— Значи — продължи тя, като снижи глас — ще ви помогна лично да прекосите кралството, ако се съгласите да вземете на борда на вашия кораб един товар… да речем, специален товар.

— За какво става дума? — на свой ред понижи глас Амос.

— Не мога да ви кажа и недейте да настоявате — сухо отвърна Аннакс. — Трябва да отговорите или „да“, или „не“. Ако приемете, ще натоварим дискретно кораба ви едновременно с корабите на вашия крал и никой няма да забележи. Трябва да пренесете стоката до голямото тържище на брега на Мрачното море. Това е всичко, което искам от вас! Аз поемам разноските по преминаването на вашия кораб през Солниците. Ще приспадна необходимата сума от парите, които вашият крал ми плати за солта.

Амос погледна Беорф, който не знаеше какво да каже и затова предпочете да си замълчи.

— А ако откажем? — попита Пазителя на маските, леко смутен, че задава подобен въпрос.

— Корабът ви ще си остане тук — заяви Аннакс с тон, който не оставяше никакво съмнение, че преговори няма да има. — Можете все пак да опитате да стигнете до Мрачното море пеш, но никак не ви го препоръчвам!

— Ами докато прекосяваме кралството ви, ако някой забележи, че пренасяме този специален товар? — запита момчето, за да прецени риска на начинанието.

— Аз ще бъда екзекутирана незабавно и товарът ще бъде конфискуван. Но вие ще бъдете освободени без каквото и да е обвинение или присъда — увери го сивунгерката. — Никога не наказваме чужденци, когато се набъркат във вътрешните ни работи. Това би могло да породи конфликти с клиентите. Ние сме народ от търговци и за нас поддържането на хармонични отношения с купувачите е от първостепенна важност.

— Добре тогава, съгласни сме — вдигна най-сетне рамене Амос. — В края на краищата рисковете не са големи.

— Няма никакъв риск — подчерта Аннакс, наблягайки на всяка дума. — Довечера ще натоварим солта на Урм. Дотогава разчитам на вас да освободите място на вашия дракар.

* * *

Привечер гигантските врати на кралството на Солниците се разтвориха, за да пропуснат един дълъг плоскодънен кораб, пълен с делви сол. Подчинявайки се на разпорежданията на Аннакс, сивунгерските докери започнаха да товарят скъпоценната стока на корабите на Урм.

На върха на стражевите кули десетина войничета с насочени арбалети внимателно наблюдаваха операцията. Втренчили поглед в работниците, стражите трябваше да предотвратят всяко бягство или дори евентуално отвличане. Заповедите бяха недвусмислени: при най-малко подозрително движение да се стреля на месо!

С помощта на въжетата за прикрепване към брега Амос едва успя да се придвижи от дракар на дракар, докато се добере незабелязано до кораба на Аннакс. Той нехайно се приближи до посредничката веднага щом я откри.

— Товаренето вече приключва, а „Мангуста“ е все така празна! Споразумението в сила ли е още?

— За съжаление не — прошепна посредничката, хвърляйки бегли погледи около себе си. — Не очаквах тази вечер да дойдат толкова войници. Те имат някакви подозрения, сигурна съм! Пък и нощта е твърде светла и няма да успеем да качим нещо на кораба ви, без да рискуваме да ни хванат. Стрелците имат остро зрение и бързи рефлекси.

— Ако ми кажете какво искахте да пренесем, може и да има начин да ви помогнем?

Аннакс размисли няколко секунди върху предложението на Амос. Знаеше, че стрелците от стражевата кула дебнат всяко нейно движение и не биха се поколебали да я убият, ако сметнат, че заговорничи с Амос. Хрумна й да се престори, че се скарва с момчето. Намигна му и се развика:

— Не, младежо, не мога да ви кажа как добиваме солта! Не знам от коя далечна страна идвате, та дотолкова ви липсва уважение към един сивунгер, като го подлагате на подобен разпит!

По време на престореното си вълнение Аннакс нарочно изпусна чантичката, която малко преди това незабелязано бе отворила. Щом чантата се удари в земята, всички шишенца сол, които тя съдържаше, се изтъркаляха по дъските на палубата. Посредничката коленичи веднага да ги събира. Амос побърза да застане до нея на четири крака, за да й помогне. Тогава сивунгерката прошепна:

— На всяка цена трябва да изведа другарите си от това кралство! Те са тук, във водата, притаени до корпуса на този кораб, и чакат удобен момент да доплуват до вашия дракар.

— Разбрах всичко, ще намерим решение — тихо й каза Амос. — Щом ви изпратя съобщение, дайте им знак да тръгнат към „Мангуста“.

Когато всички шишенца бяха събрани, момчето се изправи, после с глуповат израз на лицето помоли посредничката да му прости за неговата недодялана дързост, след което с наведена глава се върна на своя дракар. Там разказа на Беорф, Медуза и Лолия какво бе обещал на Аннакс.

— Трябва да помогнем на сивунгери да избягат? — удиви се Беорф, когато разбра какво представляваше „специалният товар“. — Мислех си, че не само заради забраната, а и бездруго тези хора не искат да покажат носа си извън Солниците!

— Имам впечатлението, че някои от тях пламенно жадуват да заминат, но нали армията им пречи — гласно обобщи Амос. — Е, приятели, ще направим ли една малка маневра за отвличане на вниманието?

— Хм… — обади се Лолия — имам един скункс, който може да ни свърши добра работа!

Младата магьосница отиде да потърси Грюмсон, легнал в една празна бъчонка, и се върна с животинката, вързана на каишка.

— Чудесна идея! — възкликна Амос, който отгатна стратегията на приятелката си.

— Ама какво ще правите? — попита несигурно Беорф.

— И аз не схващам какво сте намислили — добави Медуза.

Едва удържайки лудешкия си смях, Лолия заповяда на Грюмсон да използва своя метод за защита. Знаеше, че скунксовете могат да изхвърлят на много метри разстояние воняща течност, секретирана от аналните им жлези. Грюмсон най-послушно изпълни нареждането и обилно напръска мачтата на „Мангуста“. Невъобразимо гадна смрад тутакси обхвана целия кораб.

— Поздравления! Страхотен план! — изръмжа Беорф и запуши нос. — Трябваше да напръскаш стражевите кули, не нас!

— Вашето желание е заповед, скъпи приятелю! — отговори Амос и се приготви да се намеси, за да се освободи от противната воня.

Като прибягна към властта си над водата, Пазителя на маските оформи от зловонната секреция на Грюмсон малко течно кълбенце. После се концентрира, за да произведе силен полъх на вятъра, който изхвърли смрадливата бомба в посока към стражевите кули. Кълбенцето експлодира и се пръсна на ситен дъждец точно над огромната врата, като овлажни също като отровна роса армията на сивунгерските стрелци.

Чу се как от двете кули се надигнаха крясъци на отвращение. Амос бързо образува магическа сфера за общуване и затвори в нея съобщение за Аннакс. Изтласка сферата във въздуха и в следващата секунда гласът на Пазителя на маските прозвуча в ушите на посредничката на нейния кораб:

— Сега! Точно сега прати другарите си!

Без да се поколебае нито за миг и без да задава въпроси, бунтовничката удари три пъти с пети и ударите отекнаха до дъното на кораба, а петима сивунгери заплуваха към „Мангуста“.

На стражевите кули редът и дисциплината бяха заменени от хаос. Стрелците се щураха насам-натам, за да се доберат до глътка свеж въздух.

Беорф се възползва от всичко това, хвърли въжената стълба върху бастингажа и сивунгерите се качиха на борда. Медуза и Лолия ги скриха набързо, така че нито един страж не забеляза каквото и да е. Дори докерите и викингите нищо не разбраха. Маневрата за отвличане на вниманието приключи и целта на Аннакс бе постигната.