Брайън Перо
Кулата Ал Баб (20)

19
Робите

Площад Джемаа фна бе заобиколен от сукове. Малките, натъпкани със стоки дюкянчета и работилнички, които изграждаха този основен елемент в живота на Арнакеш, бяха подредени едно до друго в лабиринти от тесни улички. Всяка занаятчийска гилдия си имаше свой сук. Така например в северната част на площада, точно до лозарите, се помещаваха търговците на коприна, а по на изток — грънчарите. В южната част бяха разположени суковете на ковачите и оръжейниците, а зад тях, под сигурното прикритие на някогашната крепостна стена — сукът за търговия с роби.

Кутубиа бе предупредил младите пътешественици да не приближават до това място, което не се ползвало с добро име. То гъмжало от варвари, крадци, убийци и странни създания. Само шумерите можели да проникнат вътре, без да рискуват кожата си. И понеже оттук те купували доста роби, жителите и търговците от пазара се отнасяли към тях с голямо уважение.

Въпреки опасността, четиримата другари решиха да пообиколят натам. Сартиган и майката на Амос със сигурност бяха минали през това място, преди да бъдат продадени на шумерите. Може би бяха останали следи или хора, които да дадат някакви сведения. Трябваше да си опитат късмета, макар и само за да видят как е разработена търговията с роби и кой дърпа конците. Ала как да се влезе вътре?

— Имам една идея — подхвърли Лолия. — Да влезем преоблечени!

— Преоблечени като какви? — попита Беорф, не особено въодушевен.

— Като такива, каквито се виждат на тържището — роби и продавачи на роби! — отвърна магьосницата. — С кристалните уши Амос ще се преобрази в елф, който е дошъл да продаде плячката си. Медуза и аз ще сме оковани за шиите и ще се преструваме на робини. Ти, Беорф, ще се преобразиш на мечка и ще придружаваш елфа. Така бандитите, които живеят в този сук, ще премислят няколко пъти, преди да ви нападнат.

— А какво точно ще правим, ще ви продаваме ли? — заинтересува се от предложението Пазителя на маските.

— Да — потвърди Лолия. — Ще продаваш една млада тъмнокожа принцеса от племето на догоните и една горгона от плът и кръв! Разбира се, ще искаш твърде висока цена и никой няма да пожелае да ни купи. Това ще ни позволи да обиколим навсякъде и да потърсим някакви следи.

— Ами ако ми предложат добра цена — пошегува се Амос, — мога ли да ви продам?

— Хич не си го и помисляй! — заплаши го Медуза. — Защото ще си имаш работа с мен!

— Чудесно! — изсмя се момчето в отговор. — Планът ми е ясен! Какво ще кажеш, Беорф?

— Ще кажа, че за старейшината на Упсгран е крайно унизително да играе ролята на мечка! — оплака се на шега беоритът. — Но този път от мен да мине! Питам се обаче защо най-хубавите роли винаги се падат на Амос.

— Защото съм хубавец! — каза през смях Пазителя на маските. — Ти доста често ми го повтаряше след приключението с Отарел, не може да не помниш!

— Е, това е сериозно основание! — ухили се Беорф.

Според плана на Лолия, младите търсачи на приключения се озоваха пред сука с робите. Амос бе надянал ушите и влачеше Беорф на въженце, сякаш беше кученце. Зад него с наведена глава и унил вид двете оковани девойки едва пристъпяха. Представлението изглеждаше съвършено.

Един шумер, едър на ръст и с много тъмна кожа, веднага ги спря с думите:

— Говорите ли моя език, млади елфе?

Кристалните елфически уши, подарени на Амос и Беорф от Гуенфадрил, кралицата от гората на феите Тарказис, имаха тази особеност, че можеха да се сливат с ушите на онзи, който ги носеше, и така изглеждаха съвсем истински. И понеже даваха възможност да се разбират и говорят всички езици, Пазителя на маските отговори на шумерски:

— Да, разбирам езика ви и го говоря. Дошъл съм да продам едни мои пленници.

— Тук рядко могат да се видят хора от твоята раса — продължи здравенякът. — Може ли да огледам робите?

— Колкото ви се иска!

Шумерът започна с оглед на зъбите на Лолия, после опипа краката и гърба й.

— Тази е наред, здрава е! — заяви той. — Прекалено е млада, но си я бива. Да видим другата.

Когато смъкна качулката на Медуза, мъжът подскочи и изрева:

— Ама какво е това? Ужас!

— Горгона — най-спокойно отвърна Амос и вдигна отново качулката на главата на приятелката си. — Това са много работливи създания, здрави и надеждни. Рядко боледуват, но за сметка на това са малко агресивни.

— А мечокът? — поде пак шумерът. — И него ли продаваш?

— Не — отговори така нареченият продавач на роби, без нито за миг да загуби хладнокръвие. — Той е дресиран да ме пази!

Шумерът недоверчиво измъкна един нож и предизвикателно подвикна:

— Искаш да кажеш, че ако реша да те нападна, твоят мечок ще…

Не успя да довърши изречението, защото Беорф скочи върху него, изтръгна оръжието му с мощен удар с лапа и го просна по гръб. Сега беоритът бе захапал шията на шумера и бе готов да я прегризе.

— Добре, добре, разбрах. Кажи му да ме пусне — замоли се мъжът, плувнал в пот.

— Но преди това — наведе се леко към него Амос — разкажи ми как работи това място. И къде мога да продам робите си?

Сцената бе привлякла погледите на мнозина любопитни, които се струпаха около чудноватата разнородна групичка.

— Първо трябва да бележиш робите с нагорещено желязо… после… да ги запишеш за наддаването. Един след друг… робите се качват на един подиум… и се продават след… наддаване…

— Много благодаря — каза елфът, докато галеше мечока по главата. — А, още един въпрос! Кой си ти и с какво се занимаваш тук?

— Аз съм Лагаш Ур Нану… шумерски търговец на роби. Аз… аз се разхождам… преди търга… за да… за да набележа най-изгодните предложения. Моля ви… вашата мечка… задушавам се.

— Благодаря ти още веднъж, Лагаш — заключи Пазителя на маските и даде знак на Беорф да го пусне.

Зяпачите се разпръснаха и скоро из сука се разнесе нов слух. Един млад елф, който имал роби и се разхождал с един свиреп мечок, уж бил решил да подчини шумерите и да поеме контрола на тържището. От ухо на ухо тази мълва набираше скорост. Клюките се умножаваха, възпламеняваха въображението и скоро се говореше за цяла армия елфи, която щяла да нападне града, да завладее населението и да го пороби. Все едно какво говореха или си въобразяваха обитателите на сука — Амос скоро щеше да стане известно лице, всяващо страх. А той искаше точно това.

Юношите преминаха през старите укрепления и пред очите им се разкри мизерната гледка на сука. Тази част на Арнакеш беше същинска язва. Огромни плъхове тичаха насам-натам сред екскременти и отпадъци. Многоетажните къщи — някога боядисани и кокетни — бяха полусринати. Пред входовете на кръчмите се търкаляха осакатени тела на жертви от уреждане на сметки. Варвари с вид на престъпници и безмилостни очи не откъсваха поглед от новодошлите и нескрито им се подиграваха.

— Това място хич не ми харесва — боязливо прошепна Лолия. — Какъв ужас!

— И на мен — отвърна Амос, също така смутен. — Ако си изиграем ролите както трябва, всичко ще мине добре.

Точно в този миг двама варвари спряха юношите. Единият от тях, който вонеше на алкохол, обяви:

— Сега сте мои! Тази вечер ще ви продам.

Без да губи самообладание, Пазителя на маските се концентрира и подпали ботушите на варварите.

— Той е маг! Той е маг! — закрещяха мъжете и хукнаха да бягат презглава.

— Добра работа свърши — избоботи Беорф, като вдигна глава към приятеля си.

— Мисля, че тук трябва първо да нападаш, а после да обсъждаш! — каза Амос и ускори крачка. — Да напускаме тази част на сука. Виждам платформата за търга на роби ето там.

Стотици хора се тълпяха пред подиума, където едно закръглено плешиво човече, еднооко и с белег от сабя на лицето, продаваше робите на онзи, който предложи най-висока цена. На подиума се появи масивно същество, с тяло на човек и глава на бик. Амос, Лолия, Медуза и Беорф бяха силно впечатлени от осанката на човекоподобното създание. Краката, ръцете и шията му бяха оковани в здрави вериги и то бе ескортирано от десетина въоръжени до зъби пазачи. Наддаването започна:

— Ето един великолепен екземпляр от мрачните минойски земи! — обяви театрално шишкавото човече, като повтаряше всяко изречение на шест езика. — Това същество е силно като полубог и служи добре на господарите си, когато е подобаващо дресирано с камшик. Убило е предишните си собственици, на които хрумнала лошата идея да му свалят веригите. Този Минотавър е роден за каторжна работа или за гладиаторски битки! Продава се с допълнително обезопасена клетка на колела, която лесно се включва във впряг! Наддаването започва от пет нордически златни монети, дванайсет стари шумерски шумеруси, трийсет и седем хетски хетима или сто и четиридесет еламитски перли. Наддаването започва!

Една група от около петнайсетина шумери започна да наддава. Сред тях Амос разпозна Лагаш Ур Нану. Няколко гоблини, видимо червеношапковци, вдигнаха цената. Богати фермери от околността също се включиха в търга, но шумерите винаги качваха отгоре. Най-сетне именно те придобиха Минотавъра.

— И това е още един роб за господа шумерите — заключи продавачът и подкани публиката да аплодира. — Както обикновено, вашият роб ще бъде готов утре сутрин при изгрев-слънце. От този момент вие сте негови собственици! А сега нашето следващо предложение!

Десет мъже, оковани във вериги един за друг, бяха избутани на подиума. Телата им бяха покрити с белези от удари с бич и от все още кървящи рани. По лицата им ясно се четеше болка и отчаяние. Само един от робите все още се държеше изправен, с високо вдигната глава и здраво стъпил на краката си. Задавен от вълнение, Амос го разпозна начаса. Това беше Бартелеми, владетелят на Брател велики и негов приятел.

Наддаването започва! — подвикна продавачът и го повтори на няколко езика. — Тези гребци са привикнали към тежък труд зад греблата и удивително добре понасят бичуването. Те са здрави и могат да оцелеят и в най-суров климат. Тези мъже са дресирани от червеношапковците и ви се предлагат за двайсет нордически златни монети, четиридесет и шест стари шумерски шумеруси, сто четиридесет и осем хетски хетима или петстотин и шейсет еламитски перли. Наддавайте!

— Двайсет и пет златни монети! — извика Амос за огромна изненада на приятелите си.

— Но какво си намислил? — слисана прошепна Лолия.

— Купувам ги, това са приятели! — кратко отвърна Пазителя на маските, докато броеше оставащите в кесията пари.

— На четири крака нищо не мога да видя! — избоботи Беорф. — За кого става въпрос?

— Това е Бартелеми с Рицарите на светлината от Брател велики! — отвърна Амос тихо. — Разпознах мнозина от тях.

Лагаш Ур Нану погледна към така наречения елф, поздрави го с леко кимване и удвои залога. Пазителя на маските качи с още десет златни монети, а Лагаш пак удвои залога.

Бартелеми бе разпознал Амос още на мига, щом го видя. Той прошепна нещо на хората си и надеждата в очите им проблесна отново.

Тогава Пазителя на маските заложи всичко и предложи наведнъж сто и петдесет златни монети. Това беше цялото съдържание на кесията му. Лагаш се обърна към приятелите си и тъкмо щеше отново да качи сумата, когато Беорф се изправи на задните си лапи и го погледна право в очите с оголени зъби. Шумерът си спомни за прегръдката на звяра, въздържа се от ново вдигане на залога и Амос бе обявен за собственик на десетте гребци.

— Ще можете да ги вземете утре заран — обяви продавачът, докато пазачите изтласкваха Бартелеми и хората му извън платформата. — Те ще бъдат изкъпани, нахранени и ще носят нови вериги, подарък от корпорацията на робопритежателите от Арнакеш. Да аплодираме щастливия собственик на този нов екипаж!