Брайън Перо
Ключът за Браха (21)

20
Драконитът

Някъде в необятните гори на Севера едно момиченце плачеше с горещи сълзи. Отчаяното дете се бе загубило в гората. Родителите му го бяха пратили за дърва, за да приготвят обяда. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, а страховитият вой на вълците се чуваше все по-близо. Малката, прекрасна като слънчев лъч, трепереше с цялото си тяло. Сините й очи, втренчени в безкрайната гора, се опитваха да пробият с поглед падащия непрогледен мрак. Рокличката и, разкъсана от тръните, пропускаше студения есенен вятър. Многоцветни листа падаха тук и там, образувайки дебел килим под краката й.

Внезапно сред сгъстяващите се сенки момиченцето съзря някакъв силует. Беше мъж, слаб като скелет, а очите му светеха като пламъци. Източен и нахлупил цилиндър на главата си, той имаше кожа с цвят на червено бургундско вино. Дълго черно кожено манто изцяло покриваше тялото му. Като протегна бастуна си, чиято позлатена дръжка беше с формата на драконова глава, той спря момиченцето. Съвсем бащински, странникът го попита:

— Загубила ли си се, красива горска феичке?

Детето кимна с глава.

— Е, днес е твоят щастлив ден! Нека се представя. Аз съм барон Самди и скоро ще стана твоят най-добър приятел. Ела в прегръдките ми, за да ти разкажа една история.

Момиченцето се остави в ръцете му. Доволно, че е намерило помощ в тази гора, то дори и не помисли да се съпротивлява.

— Не се страхувай от вълците, красавице, аз съм много по-силен от тях — продължи баронът, като се усмихваше зловещо. — Сега ти си в сигурни ръце! Спасена си! Чуй моята история…

Баронът извади от мантото си един червен камък и грубо го напъха в устата на детето. Камъкът веднага се намести в гърлото, като бавно проникна в меката тъкан зад мъжеца. Явно доволен, богът започна:

— В старите времена Земята била населена с удивителни същества. Тези големи и силни животни в продължение на векове били господари на света. Спели върху несметни съкровища в планинските недра. Един ден, заради алчността на човеците, тези фантастични създания изчезнали от лицето на Земята. Аз те избрах да станеш първият от големите дракони, които скоро ще се възродят навсякъде, по всички континенти, във всички земи. Бях възложил надеждите си на едно друго момиченце, но то се отклони от пътя ми. Искаше ми се да имам огромен черен дракон, но вместо това ще получа прекрасно златисто животно със сини очи!

Момиченцето, вече под влиянието на драконита, силно се притисна до барон Самди и го целуна по бузата. Богът, на върха на щастието, продължи да му говори нежно и да гали дългата му къдрава коса.

— Ти вече нямаш семейство, аз съм твоят баща, твоята майка, твоят духовен водач, твоето настояще и твоето бъдеще! Ти ще станеш най-красивият дракон, най-могъщото създание на този свят. След известно време тялото ти ще се преобрази! Ще можеш да прелиташ огромни разстояния, ще изяждаш цели стада вкусни овце и ще се забавляваш, като разрушаваш всички селища, които срещаш по пътя си.

Момиченцето вдигна глава и невинно попита:

— Ще мога ли да си отмъщавам на батко, когато ме бие?

Баронът избухна в садистичен смях. Като изкриви уста в широка усмивка, откриваща белите му правилни зъби, бащата на драконите отговори:

— Първо ще си отмъстиш на него, а после ще отмъстиш и на цялата човешка раса. Заедно ще се възцарим на големия трон на този свят и ще управляваме всички земни твари. Ти ще бъдеш много по-добра от Лолия! Впрочем, как се казваш, ангелче?

— Казвам се Бризинг!

— Това е прекрасно име! Когато се превърнеш в дракон, ще ти дам ново име. Ще се казваш Рагнарьок.

— А какво означава това? — попита Бризинг любопитно.

— Това ще рече „Залезът на боговете“ — любезно обясни баронът. — С теб светът ще познае мрака, за да може после да се възроди в светлината ми.

Малко след това Бризинг и баронът изчезнаха в гората, а някъде в далечината се дочуваха тревожните гласове на хората от селото, които призоваваха изгубеното момиченце.