Брайън Перо
Ключът за Браха (19)

18
Бог Дарагон

Страховита експлозия разтърси пустинята Махикуи. Върхът на пирамидата, който се подаваше от пясъците, мигновено бе отнесен от стихията. Мощен слънчев лъч излезе изпод земята, проби облаците и се загуби в космическото пространство. Стотици хиляди призраци, мумии, скелети и други привидения заприиждаха от дупката и плъзнаха по Земята. Йон Пречистващия, който продължаваше битката с Кюр, вдигна глава и изрева:

— Най-после армията ми се появи!

При тези думи драконът се уплаши и понечи да избяга. Но за създанието на барон Самди беше твърде късно. Стиснал в ръка кълбото на мощта, личът Йон заповяда на войниците си да атакуват огнедишащия звяр. Кюр бе нападнат от цяла орда призраци, които го заудряха отвсякъде и скоро го проснаха на земята неподвижен. Йон нареди най-внимателно да огледат тялото на звяра и да открият липсващата люспа. Скоро му донесоха, че са открили уязвимото място на дракона.

Рицарят, единствен жив измежду мъртвите, все още изпълнен с мощта на Сет, яхна звяра. Опря върха на меча си в тила му и вдигна ръка в знак на победа. Пред новата си армия, която видимо нарастваше, Йон заяви с непоколебим глас:

— Сет! Новият властелин на света, ето първия ми дар пред твоето величие. Древните никога няма да се възродят. Нека това жертвоприношение отбележи първия ден от твоето царуване! С лукавост и ум ти победи пантеона на доброто! Нека мракът завладее Земята! Светът е мой! Светът е наш!

Йон с все сила заби меча си в тила на дракона. Кюр нададе пронизителен писък, чието ехо планините препратиха по цялата Земя. В този момент войниците на Пречистващия обединиха хиляди гласове в една мрачна и зловеща песен, химн на смъртта. Тялото на дракона бързо се разпадна и скоро, под въздействието на магията на лича, скелетът му оживя. Сега Йон имаше ездитно животно, достойно за него.

Яхнал драконовия скелет, слугата на Сет се издигна във въздуха. С един жест заповяда на армията си да се подреди в боен ред. Привиденията, от всякакъв вид и род, застанаха един зад друг. Прелитайки над тях с невъобразима скорост, рицарят със задоволство видя как под краката му се вълнува като море най-голямата армия на света. Огромна част от пустинята беше покрита от войската му. Войниците бяха навсякъде! Навсякъде! Обхванат от неимоверна възбуда, граничеща с лудост, Йон викна:

— Ходом марш! Светът е наш!

* * *

Амос се събуди в бяла и успокояваща светлина. Тя струеше от собственото му тяло. Сега момчето познаваше тайните на живота и смъртта, знаеше всичко, което трябваше да знае за всяко нещо, и имаше мощ, която надхвърляше човешките представи. Животът на Земята изведнъж му се видя като адско мъчение. Никога не се бе чувствал толкова добре, толкова спокоен и уверен в себе си. Той беше произлязъл от расата на еднодневките — едно жалко човечество от пъплещи същества, осъдени да понасят несгодите, ужаса на глада и жаждата, да познаят страха, радостта, мизерията и смъртта. Сега Амос принадлежеше към света на невидимото и непреходното.

Отсега нататък той ставаше част от по-висша форма на живот, можеше да предизвика вулканични изригвания, да накара растенията да поникват или пък да създаде своя собствена раса на Земята. Можеше мигновено да получи достъп както до миналото, така и до бъдещето. Беше по-силен от дракон и най-мъдър сред мъдрите.

Амос видя съдбините на света. Пред погледа му премина грандиозният поход на Йон, смъртта на милиони човешки същества и новото господство на Сет. Странно, не се развълнува особено. Светът щеше да живее хиляди години в мрак, преди отново да се възроди за светлината. Амос знаеше това, беше само въпрос на време. Той щеше да се опита да провали плановете на Сет, за да му отмъсти. Щеше да вдигне голямата армия на доброто, съставена от могъщи рицари, за да победи призраците. Сега неговата участ му стана съвсем ясна. Той щеше да стане новият велик бог на този свят и милиони вярващи щяха да му отправят молитви всеки ден. Щяха да вдигнат храмове в негово име, щяха да прославят могъществото му във възторжени химни. Беорф, Жюно, родителите му Фрила и Урбан бяха изчезнали от мислите му. Амос бе забравил всичко за човешката си същност. Мислеше единствено как да стане новата светлина на човеците, ярката звезда, която да ги води към мира.

Момчето видя пред себе си, в бялото неосквернено пространство, което го обгръщаше отвсякъде, един старец. Той беше с бяла сплетена брада, дълга десетина метра. Косите му, събрани във внушителен кок, изглеждаха не по-малко дълги. Покрит с бръчки и прегърбен под тежестта на годините, той държеше в ръка голяма книга с пожълтели страници. Седна пред Амос, отбори книгата и обяви с неутрален и много официален глас:

— Добро утро, добър ден, добър вечер, все едно! Тук съм, за да ви информирам за различните клаузи, свързани с придобиването на божественост. Бъдете така добър да не ме прекъсвате, докато чета, и запазете въпросите си за накрая.

Амос кимна с глава в знак на съгласие и старецът продължи монолога си:

— Член първи: всеки нов бог, стигнал до пантеона на божествата на този свят, се задължава да определи своята принадлежност към доброто или злото. Той може да запази неутралитет в продължение на едно хилядолетие, ако желае, но е задължен да ме информира за решението си след изтичане на този срок. Член втори: Новият бог придобива правото да създаде нова раса от смъртни, ако желае това. Той е в правото си и да покровителства вече съществуваща раса без свой бог. Може да отнема вярващи от други богове и по този начин да обедини неограничен брой раси от смъртни, които да му служат. Средствата, които той използва за тази цел, има право да запази в тайна според закона за поверителната информация. Ще ви предоставя списък с племена, които си нямат бог. Трябва също да ви информирам, че всички народи на елфите се ползват със специална привилегия, категорично се забранява те да бъдат имитирани или вземани за пример. Член трети: Новият бог се задължава да поеме отговорността за част от този свят, като осигури цялостното му управление. Поради факта, че всички морета и големи езера вече имат свой покровител, новият бог автоматически се лишава от всякакви правомощия, свързани по един или друг начин с водата. Ще ви предоставя също и списък с вакантните области, които, надявам се, ще ви вдъхновят в новите ви функции. Имате ли въпроси? Ако нямате, подпишете тук, за да преминем към клаузите, свързани с вашето безсмъртие.

В този момент Амос си спомни думите на Бялата дама. Тя му бе казала: „Не се отричай от това, което си, заради власт и могъщество, мисли винаги за другите, преди да помислиш за себе си“. Вдъхновено от тези слова, момчето веднага разбра какво трябва да направи.

— А ако не подпиша? — попита кротко.

— Това ще означава, че се отказвате от божествения си статут и ще бъдете върнат обратно на Земята, за да продължите живота си като обикновен смъртен — отвърна старецът. — Между нас казано, никой досега не е отказвал такъв дар, но изборът си е ваш!

— Ами добре тогава! — възкликна Амос. — Искам пак да си стана човек. Сега знам как да възстановя равновесието в света и как да поправя грешките си.

— Трябва да ви осведомя — уточни старецът, — че когато отново станете човешко същество, ще забравите всичко, свързано с пребиваването ви в Браха, с дървото на живота и с нашата среща. Всичко ще бъде изтрито от паметта ви!

— Поемам този риск. Мога ли само да ви помоля за малко от мастилото за перото ви?

Без да разбира смисъла на тази молба, старецът му подаде мастилницата. Амос я взе и отпи половината. След като дълго си прави гаргара с черната течност, той я изплю и каза:

— Готов съм! Искам да се върна на Земята точно една седмица преди лунното затъмнение над земите на Берион. Възможно ли е?

— Вие сте бог, не го забравяйте. За вас всичко е възможно. Ще имате само един проблем, когато се приберете! Това мастило много лошо оцапа зъбите ви и подозирам, че ще мине доста време, докато те отново станат бели! Всъщност проблемът си е ваш! Оставям ви, имам си и друга работа. Късмет, младежо! Когато сте готов, затворете очи и си пожелайте отново да станете човек. Нещата ще се наредят сами. Сбогом.

Старецът бързо изчезна в околната белота. Амос затвори очи и каза на висок глас:

— Искам да се събудя в Берион, в сутринта, когато Лолия пристигна в двореца на Жюно. Искам да се събудя в Берион, в сутринта, когато Лолия пристигна в двореца на Жюно. Искам да се събудя в Берион, в сутринта, когато…