Брайън Перо
Ключът за Браха (10)

9
Плановете на Сет

— Е, Сет, къде е прословутата армия, която ми обеща? — грубо попита Йон Пречистващия.

Сет, богът на Завистта и Измяната, изкриви уста в покварена усмивка. Бавно поклати огромната си змийска глава от горе на долу в знак на одобрение. Видът му беше ужасяващ. Седнал на златен трон в храм, построен изцяло от човешки кости, Сет имаше светлочервена кожа, а крайниците му приличаха на мощни орлови крака. Той заговори:

— Скъп на сърцето ми рицарю, никакво доверие ли ми нямаш?

— Умееш да четеш в душите, велики! — презрително отвърна Йон. — Нямам никакво доверие, никакво уважение и нито грам привързаност към теб, мръсно отровно влечуго!

Сет избухна в плътен неприязнен смях.

— Колко силно чувство е омразата! От теб научавам много за човеците, невзрачно рицарче… Ти ми служиш добре и ще бъдеш възнаграден по достойнство!

— Чрез теб, Сет, служа преди всичко на собствените си интереси. Дай ми каквото ми обеща!

— И заповядва, малкият! — изсмя се Сет. — Я ми разкажи по-напред какво ти е станало на окото? Няма го! Да не би да те е ухапал комар?

— Много добре знаеш какво ми е станало! — яростно отговори Йон. — Онова човеко-животно, младият Бромансон. Не прецених добре един последен прилив на сила преди смъртта му. Случват се и такива неща, когато си обикновен смъртен, нали? Но ти естествено нямаш представа за какво говоря… Защото боговете са непогрешими! Особено ако трябва да смажат един Пазител на маските… на дванадесетгодишна възраст!

— По-полека, по-полека, Йон! — Богът бавно произнесе всяка една дума. — Търпението ми има граници! Ако пропуснах своята възможност в Брател велики, то беше заради оня глупав магьосник Кармакас. Амос Дарагон извади късмет, това е всичко, и…

— Хич не ме е грижа! — прекъсна го рицарят. — Заради него загубих и кралството, и земите си. Загубих също и армията си, Рицарите на светлината, които сега се подчиняват на Бартелеми. Писна ми! След като ме изхвърлиха от Брател велики с този отвратителен надпис на челото, след много седмици скиталчество и мизерия те срещнах и ти ми…

— Сега млъкни, жалък кресльо! — изрева Сет с цяло гърло.

Дъхът на божеството беше толкова силен, че запрати Йон върху стената в дъното на храма. Зашеметен от удара, рицарят се свлече тежко на пода. С мъка надигна глава. Погледът му срещна този на Сет, който бе станал от трона си. Видимо раздразнен, богът продължи:

— При първата ни среща поисках от теб да превземеш земите на Омен. Подарих ти меч с отровно острие и… трябва да призная, че добре си послужи с него. Съвсем сам успя да изтриеш всякаква следа от човешко присъствие по онези места. Ти изравни със земята това кралство по най-безскрупулен и извратен начин. Ти изколи децата, брутално умъртви старците и дори пи от топлата кръв на господаря Едонф! Ти си един див звяр, жаден за мъст, и аз съм готов да възнаградя предаността ти към мен. Винаги изпълнявам обещанията си към онези, които ми служат пламенно. Не обичам молитвите, предпочитам кръв, страдания и смърт. Днес, Йон, получаваш първото си звание!

Богът се върна на трона и се настани удобно. След известно мълчание Сет направи знак на рицаря да се приближи.

— Скоро ще имаш армия… грандиозна армия! Лично Амос Дарагон работи за това, без да подозира, и ще ти я осигури на тепсия! Изглежда, не ти се вярва… Слушай внимателно и признай, че Сет, богът на Завистта и Измяната, освен всичко друго е и изкусен стратег.

Йон пристъпи и каза, този път почтително:

— Но аз никога не съм се съмнявал в теб, нито в твоя ум, о, велики Сет!

— Лъжеш така, както дишаш, Йон! И тъкмо това най-много ми харесва у теб!

— Говори, слушам внимателно.

— Преди известно време — започна Сет — с помощта на няколко приятели с божествен произход отвлякох висшия бог на Справедливостта, Форсет. Изчезването му доведе до твърде неприятни последствия, между които и окончателното затваряне на вратите на Браха. Вече ти казах за Града на мъртвите, помниш ли?

— Да — отвърна Йон. — Големият град на Страшния съд, погребан в пустинята Махикуи, до който може да се стигне само по Стикс… спомням си… Продължавай!

— В този град трима съдии държат и хляба, и ножа. Само те решават съдбата на призраците, очакващи последния съд. Те са безпристрастни и по принцип отговарят само пред Форсет. Но понякога се случва утайката от света на живите да обхване и света на мъртвите. Както ябълките угниват отвътре, така е възможно да подкупиш и един съдия. Ганхаус работи за мен, откакто му обещах да освободя душата на големия му брат, виден убиец и пленник в дълбините на пъкъла. Името му е Уриел.

— И как това ще ми даде армия, достойна за мен? — нетърпеливо попита Йон.

— Мълчи и слушай, идиот! Ще стигна и до това! — изригна Сет, силно раздразнен. — Вкуси от моите слова и се наслаждавай на коварството ми! Скроихме перфектен план — същинско бижу на лукавството. Веднага щом бог Форсет бе затворен под моя власт, вратите на рая и на ада се затвориха. Тримата съдии едва не луднаха, докато търсеха решение на проблема със свръхнаселението. Тъкмо в този момент Ганхаус, по доста хитроумен начин, им разказа една объркана циганска легенда, която потвърждава съществуването на ключ. Изработен от ключар елф и пазен в недрата на града, този ключ уж е единственото средство да се отворят вратите. Но кой би могъл да се добере до ключа, ако не някое доблестно човешко същество, което сляпо да се втурне в тази мисия?

— Амос Дарагон! — със смях възкликна Йон.

— Точно така! Тъкмо той ни трябва! Йерик Свенкхамър, един видиотен дребен крадец, който е секретар на Мертелус и също работи за мен, тогава им разказа за Пазителя на маските. Всички се хванаха начаса! Мертелус веднага се свърза с барон Самди, един незначителен бог, който работи в административните служби, за да доведе Амос в Браха. После, както обещах, освободих Уриел от ада и го качих на кораба на Харон малко след Амос. Съставих му самоличност на уважаван учен и писател — тъкмо обратното на истинската му същност! Неговата задача е да разкаже на Амос лъжливата история за елфа и в удобен момент да го премахне.

— Ама чакай… — намеси се рицарят.

— Да, наближавам края — отново подхвана Сет. — Ключът за Браха наистина съществува. Само че той не отваря вратите към рая и ада, а прохода, който се намира във върха на голямата пирамида. Той отваря етерна пътека между Браха и света на живите. Повярвай, верни ми служителю, скоро ще поведеш огромна армия от живи мъртъвци и призраци, пратениците ми събират за теб най-добрите войници. Начело на такава сила, ти ще бъдеш непобедим! Ще си отмъстиш на Жюно, Бартелеми и всички онези, които толкова ненавиждаш! После заедно ще покорим Земята и ще нарушим равновесието на света на живите.

Йон избухна в доволен смях.

— Най-сетне усещам, че часът на отмъщението ми наближава. На всичко отгоре този малък Пазител на маските, без да знае, ще ми осигури инструмента за моята мъст! Не е за вярване… Ти си истински гений, Сет! Но имам и един въпрос… Как Амос ще открие този ключ?

— Аз и едни мои приятели в този момент изтезаваме Форсет, за да ни разкрие скривалището — самоуверено отговори Сет. — Щом узная мястото, ще го кажа на Йерик, който ще насочи Амос в търсенето. Също като в измислената история за ключаря елф, ние знаем, че двама пазачи бдят над ключа и само живо същество може да се добере до него. Това са два малки проблема, които Пазителят на маските със сигурност ще разплете в наша полза! Той е толкова умел, при това има бляскав ум! И все пак нещо в целия този сценарий ме смущава…

— Какво? — разтревожи се Йон.

— Лолия — замислено отговори богът. — Знам, че е пратеница на барон Самди и работи пряко воля за нас, но тя крие нещо. С всеки изминат ден у нея расте ужасна сила. Напразно се опитах да разбуля тайната, не мога да разбера какво става. Нямам й доверие. Събери армия от наемници и убий Лолия. Не я подценявай, защото само магия от божествен произход я е направила непроницаема за мен. После сам ще отнесеш тялото на Амос Дарагон в пирамидата на пустинята Махикуи.

— Твоите желания са заповед за мен… — каза Йон, като сведе глава.

— Приближи се! — нареди Сет.

Йон Пречистващия направи няколко крачки към Сет. С едната си ръка богът грубо го сграбчи за врата и го вдигна във въздуха. Като се смееше с цяло гърло, богът-змия изтръгна от себе си едно око и го постави в зеещата орбита на рицаря. Контактът между окото на бога и човешката тъкан предизвика неописуема болка у човека. Като че ли го изгаряха с нагорещено желязо. Сет разхлаби прегръдката си и Йон се строполи на пода, обхванат от гърчове и спазми. Тресеше се с цялото си тяло и виеше от болка. Окото на бога вече беше част от него.

— Ето моя подарък! Око, което да замести онова, което си загубил — гордо обяви Сет. — Това змийско око много ти прилича! Ще виждаш в мрака и отсега нататък нито едно движение на противника няма да ти убягва. С това око и аз ще мога да виждам онова, което ти виждаш, и да следя действията ти. Другояче казано, ще те придружавам навсякъде! Прекалено се доверих на магьосника Кармакас и дума не може да става да допусна същата грешка с теб! Сега тръгвай!

Постепенно храмът от човешки кости се разпръсна и изчезна в плътен синьо-зеленикав дим. Йон остана проснат върху горската трева. Новото око му причиняваше ужасна болка. С голямо усилие рицарят се придвижи до жилището си, някогашното укрепление на господаря Едонф. Когато влезе, очите му срещнаха отражението в огледалото. Какъв ужас! Окото, което Сет му бе подарил, имаше тъмножълта ретина и удължена зеница като на котка. То беше съвършено кръгло и един път и половина по-голямо от обикновено човешко око. Лицето на рицаря беше обезобразено. Струйка кръв се стичаше по бузата му. Неспособен да понесе гледката на новото си лице, Йон яростно счупи огледалото и изкрещя:

— Ще дойде ред да ти отмъстя, Сет!