Джефри Арчър
Синове на съдбата (45)

45.

— Не мога да го направя — отсече Флечър.

— Защо? — учуди се Ани.

— Готов съм да ти посоча стотици причини.

— Или по-скоро стотици оправдания.

— Как ли не, да защитавам в съда човека, когото се опитвам да победя — продължи той, без да й обръща внимание.

— Без страх и уплаха — издекламира жена му.

— И как според теб, ако го защитавам в съда, ще водя предизборната си кампания?

— О, това е най-лесното. — Тя помълча-помълча и добави: — Откъдето и да го погледнеш.

— Откъдето и да го погледнеш ли? — повтори Флечър.

— Ами да. Ако е извършил убийството, дори няма да бъде кандидат на републиканците.

— А ако не го е извършил?

— Тогава ще събереш овациите, задето благодарение на теб са го признали за невинен.

— Не виждам никакъв смисъл. Неразумно е.

— Още две оправдания.

— Защо си на негова страна? — подвикна мъжът й.

— Не съм на негова страна — натърти Ани. — Ако цитираме професор Ейбрахамс, съм на страната на справедливостта.

Известно време Флечър мълча.

— Какво ли щеше да направи той, ако беше на мое място?

— Знам прекрасно какво щеше да направи… „Но някои хора, още завършили-незавършили университета, забравят тези високи изисквания…“

— „Дано поне един човек в курса…“ — довърши вместо нея Флечър често повтаряните думи на професора.

— Защо не се срещнеш с него? — предложи Ани. — Тогава може би ще се убедиш, че…

* * *

Въпреки безбройните предупреждения на Джими и яростното негодувание на местните демократи — всъщност на всички без Ани — двамата се разбраха да се срещнат в неделя.

Уговориха се да се видят във „Феърчайлд-Ръсел“ — рано в неделя по Мейн Стрийт едва ли щеше да има много хора.

Нат и Том дойдоха в десет без нещо и за пръв път от доста години на председателя на управителния съвет му се наложи сам да отключва входната врата и да изключва алармата. Не чакаха дълго — след броени минути в горния край на стълбите пред банката се появиха и Флечър и Джими. Том побърза да ги отведе в заседателната зала.

Джими представи на най-важния си клиент своя най-добър приятел и двамата се загледаха — не знаеха кой би следвало да направи първата крачка.

— Много мило от ваша страна…

— Изобщо не очаквах…

И двамата се засмяха и се ръкуваха сърдечно.

Том предложи Флечър и Джими да седнат на масата срещу тях с Нат. Флечър кимна, разположи се, отвори чантата и извади тефтер, който сложи пред себе си заедно с химикалка — беше я взел от вътрешния си джоб.

— В началото разрешете да ви благодаря, че се съгласихте да се срещнем — подхвана Нат. — Мога да си представя на каква ожесточена съпротива от всички страни сте се натъкнали и съзнавам, че не ви е било никак лесно да вземете такова решение.

Джими сведе глава.

— Трябва да благодарите на жена ми — отвърна Флечър, вдигнал ръка. Замълча, сетне добави: — Не на мен. Но трябва да убедите не нея, а именно мен.

— В такъв случай благодарете от мое име на госпожа Давънпорт. Бъдете сигурен, че ще отговоря на всички въпроси, които ми зададете.

— Имам само един въпрос — каза Флечър, загледан надолу към празния лист, — и то въпрос, какъвто един адвокат не задава никога, за да не изпада в неловко положение. Сега обаче изобщо няма да обсъждам с вас случая, ако не ми отговорите на него.

Нат кимна, но не каза нищо. Флечър вдигна глава и се вгледа в човека, който вероятно щеше да му бъде съперник в изборите. Нат не извърна очи.

— Вие ли убихте Ралф Елиот?

— Не, не съм го убил аз — натърти без колебание Нат.

Флечър отново погледна празния лист пред себе си, вдигна го и отдолу се видя вторият лист в бележника, запълнен отгоре до долу със старателно обмислени въпроси.

— В такъв случай нека ви попитам… — рече Флечър и вдигна очи към своя клиент.

* * *

Делото беше насрочено за втората седмица на юли. Нат се учуди, че след като новият му адвокат го е накарал да повтори неколкократно разказа си и е изяснил всички подробности до последната, двамата почти не са се срещали. Знаеха, че показанията на обвиняемия са твърде важни, въпреки това Флечър отдели точно толкова време и на показанията, които Ребека Елиот бе дала на два пъти в полицията, на доклада на Дон Кълвър за случилото се онази нощ и на записките на детектив Петровски, натоварен да разследва убийството. Той предупреди Нат:

— Прокурорът е подковал добре Ребека, тя е обмислила и отрепетирала всички въпроси, които могат да ви хрумнат. В деня, когато застане на свидетелското място, ще се е подготвила не по-зле от актриса на премиера. Въпреки това госпожа Елиот има проблем — натърти Флечър.

— Какъв? — полюбопитства Нат.

— Ако е убила мъжа си, значи със сигурност е излъгала в полицията и е скрила нещо. Трябва да разберем какво.

Интересът към изборите за губернатор се разпростря далеч извън пределите на Кънектикът. Списания, толкова различни като „Ню Йоркър“ и „Нашънъл Енкуайърър“, поместиха статии, посветени на двамата мъже, и в деня, за когато бе насрочено делото, нямаше свободни хотелски стаи в радиус от трийсет и пет километра от Хартфорд.

До изборния ден оставаха още три месеца и от проучванията на общественото мнение се виждаше, че Флечър води с дванайсет пункта, той обаче беше наясно, че стига да докаже невинността на Нат, резултатът ще се преобърне буквално за един ден.

Съдебното заседание бе насрочено за единайсети юли, но големите телевизионни канали вече бяха наслагали камери по покривите на сградите срещу съда и по тротоарите, по улиците също имаше екипи с подвижни камери, готови да вземат интервю от всеки, свързан поне малко с процеса, макар че оставаха доста дни, преди Нат да чуе думите „Всички да станат прави.“

Двамата с Флечър се стараеха да провеждат предизборните си кампании така, сякаш това им е обичайната работа, въпреки че никой не се хващаше на тази въдица. Бързо установиха, че няма зала, пък била тя и в най-затънтения избирателен район, която да не са в състояние да напълнят до краен предел. И двамата трябваше да присъстват на благотворително мероприятие за набиране на средства, с които към болница „Гейтс“ да бъде построено ортопедично отделение, и се оказа, че на черно билетите за него вървят по петстотин долара единият. Това бяха сред малкото избори, когато средствата за кампаниите направо се лееха като из ведро. Седмици наред Флечър и Нат бяха по-големи звезди и от Франк Синатра.

В нощта преди съдебното заседание и двамата не мигнаха, а шефът на полицията Дон Кълвър дори не си направи труда да ляга. Беше наредил пред съда да дежурят сто униформени полицаи, макар че, както отбеляза мрачно, дребните престъпници в Хартфорд само това и чакаха.

Флечър се появи пръв на стълбището пред съда и обясни пределно ясно на причакалите го репортери, че ще отговаря на въпроси и ще дава изявления едва след произнасянето на присъдата. Подир няколко минути дойде и Нат, придружаван от Том и Су Лин, и ако не беше полицейският кордон, те сигурно така и нямаше да се доберат до сградата на съда.

След като влязоха, Нат тръгна по мраморния коридор право към зала седма — мнозина се обръщаха към него с мили думи, но както го бе помолил адвокатът, той само кимаше любезно. Влезе в залата и под погледите на най-малко петстотин души, впили очи в него, тръгна по пътеката в средата, за да седне отляво на Флечър.

— Добро утро, господин адвокат — поздрави той.

— Добро утро, Нат — отвърна Флечър, след като вдигна очи от купчината книжа пред себе си, — дано не умреш от скука, цяла седмица ще избираме съдебни заседатели.

— Вече решил ли си как изглежда идеалният съдебен заседател? — усмихна се другият мъж.

— Не е толкова лесно, още не знам кого да предпочета, хора, които подкрепят теб или мен.

— Нима в Хартфорд ще се намерят цели дванайсет души, които да подкрепят теб! — възкликна Нат.

Адвокатът се усмихна.

— Радвам се, че не си загубил чувството си за хумор, но след като съдебните заседатели положат клетва, искам да изглеждаш сериозен и угрижен. Като човек, спрямо когото е извършена голяма несправедливост.

Флечър се оказа прав: след доводите, контрадоводите и множеството възражения, изказани и от двете страни, съдебният състав от дванайсет души и две резерви бе уточнен чак в петък. В него влизаха седем мъже и пет жени. Две от жените и един от мъжете бяха чернокожи, петима бяха с професии, имаше и две работещи майки, трима работници, една секретарка и един безработен.

— А какви са политическите им убеждения? — подметна Нат.

— Предполагам, че четирима са републиканци, четирима — демократи и четирима още се колебаят.

— Каква е следващата задача за решаване, господин адвокат?

— Как да те измъкна сух от водата и същевременно да спечеля гласовете на четиримата колебаещи се — отвърна Флечър, преди да се разделят на долното стъпало пред съда.

Нат забеляза, че вечер, след като се прибере, бързо забравя процеса и мислите му отново и отново го връщат към Люк, Колкото и да се опитваше да обсъжда със Су Лин нещо друго, в съзнанието му неизменно изникваше неговият образ.

— Ако бях споделила с Люк тайната си — все се вайкаше майката, — той вероятно и досега щеше да бъде жив.