Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани творби в три тома. Том 1
Разкази и автобиографична проза - Оригинално заглавие
- Outside the Cabinet-Maker’s, 1928 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Дочева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- beertobeer(2010)
- Сканиране и разпознаване
- moosehead(2010)
Издание:
Франсис Скот Фицджералд. Избрани творби в три тома. Том 1. Разкази и автобиографична проза
Съставител: Николай Попов
Редактори: Людмила Евтимова, Жечка Георгиева
Художник: Жеко Алексиев
Художник-редактор: Ада Митрани
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Ана Тодорова
ДИ „Народна култура“, София, 1986
ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново, 1986
История
- —Добавяне
Автомобилът спря на ъгъла на Шейсета улица и някаква мрачна пресечка. Жената излезе. Мъжът и момиченцето останаха в колата.
— Ще му кажа, че не може да струва повече от двайсет долара — каза жената.
— Добре. Взе ли чертежите?
— А, да — тя се пресегна за чантата си на задната седалка, — сега вече са у мен.
— Dites qu’?l ne faut pas avoir les forts placards[1] — каза мъжът. — Ni le bon bois[2].
— Добре.
— Недейте да говорите на френски — помоли момиченцето.
— Et il faut avoir un bon ’height. L’un des Murphy’s etait come fa.[3]
Той вдигна ръката си на метър и половина от земята. Жената влезе през някаква врата с надпис „Мебелист“ и изчезна по едно тясно стълбище.
Мъжът и момиченцето се огледаха наоколо без особен интерес. Кварталът беше затънтен, скучен и тих. Няколко негри се занимаваха с нещо по-нагоре по улицата и от време на време минаваше по някой автомобил. Беше хубав ноемврийски ден.
— Слушай — каза мъжът на момиченцето, — обичам те.
— Аз също те обичам — отвърна му то, като се усмихна учтиво.
— Слушай — продължи мъжът. — Виждаш ли онази къща от другата страна?
Момиченцето погледна натам. Това бе къща на гърба на магазин. Пердетата скриваха по-голямата част от вътрешността й, но зад тях се забелязваше слабо движение. Отвореният капак на един от прозорците се удряше напред и назад в стената през няколко минути. Нито мъжът, нито момиченцето бяха виждали това място преди.
— Зад пердетата има една Принцеса от приказките — каза мъжът. — Не можеш да я видиш, но тя е там, държи я затворена един зъл Магьосник. Знаеш ли какво е магьосник?
— Да.
— Тази Принцеса е много красива, с дълги златни коси.
Двамата се загледаха в къщата. За миг на прозореца се показа част от жълта рокля.
— Това е тя — каза мъжът. — Там живеят хората на Магьосника, които я пазят. Той е затворил Краля и Кралицата на десет хиляди метра под земята. Тя не може да излезе, докато Принцът не намери трите… — Той се поколеба.
— И какво, татко? Трите какво?
— Трите… виж! Ето я пак!
— Трите какво?
— Трите… трите скъпоценни камъка, които ще освободят Краля и Кралицата.
Той се прозина.
— И после?
— После ще дойде и ще почука три пъти на всеки прозорец и така ще я освободи.
Жената подаде глава от втория етаж, където беше мебелистът.
— Той има работа — извика надолу тя. — Божичко, какъв хубав ден!
— И после, татко? — попита момиченцето. — Защо Магьосникът я държи затворена тук?
— Защото не са го били поканили на кръщавката й. Принцът вече е намерил един от скъпоценните камъни в кутията, в която президентът Кулидж си държи иглите за вратовръзки. Сега търси втория в Исландия. Щом намери някой от скъпоценните камъни, стаята, в която е затворена Принцесата, се огрява от синя светлина. Божичко!
— Какво, татко?
— Точно когато се обърна, видях как стаята се огря от синя светлина. Това означава, че е намерил и втория скъпоценен камък.
— Божичко! — извика момиченцето. — Гледай! Тя пак стана синя; това значи, че е намерил и третия скъпоценен камък.
Стреснат от надпреварата, мъжът се огледа внимателно и гласът му стана напрегнат от вълнение.
— Виждаш ли това, което виждам аз? — попита я той. — Насам по улицата… се задава самият Магьосник, разбира се — маскиран; прави се на Момби от „Страната на Оз“.
— Виждам.
Двамата се загледаха. Едно дребно момче, изключително дребно, което обаче вървеше с много широки крачки, се приближи до вратата на къщата и почука; никой не излезе, но то като че ли и не очакваше да излезе някой, така че не бе особено разочаровано. Извади парче тебешир от джоба си и започна да драска с него точно под звънеца.
— Прави магически знаци — прошепна мъжът. — Иска да е сигурен, че Принцесата няма да излезе през тази врата. Сигурно е разбрал, че Принцът е освободил Краля и Кралицата и съвсем скоро ще дойде.
Момчето постоя малко, после отиде под един от прозорците и извика нещо неразбрано. След малко някаква жена отвори прозореца и му отвърна нещо, което свежият вятър отнесе.
— Каза, че държи Принцесата заключена — обясни мъжът.
— Виж Магьосника — каза момиченцето. — Рисува магически знаци и под прозореца. И по тротоара. Защо?
— Разбира се, защото не иска тя да излезе. Затова и танцува. То също е магия — това е магически танц.
Магьосникът си тръгна с широки крачки. Двама мъже прекосиха улицата пред тях и се изгубиха от погледите им.
— Кои са тези, татко?
— Това са двама от войниците на Краля. Сигурно армията се събира на пазара, за да обгради къщата. Знаеш ли какво значи „да обгради“?
— Да. А онези мъже също ли са войници?
— И те. Освен това ми се струва, че старият човек зад тях е самият Крал. Той върви приведен, за да не го разпознаят хората на Магьосника.
— А коя беше жената?
— Тя е Вещица, приятелка на Магьосника.
Капакът се затвори с трясък и бавно се отвори отново.
— Това са добрите и лошите феи — поясни мъжът. — Те са невидими, но лошите феи искат да затворят капака, за да не може никой да надзърне вътре, а добрите искат да го отворят.
— Добрите феи сега побеждават.
— Да. — Той погледна момиченцето. — Ти си моята добра фея.
— Да. Татко, виж! Кой е този мъж?
— Той също е от армията на Краля. — Помощникът на мистър Милър, бижутера, мина край тях, някак си без да прави впечатление на военен. — Чуваш ли свирката? Това значи, че се събират. Слушай — това е барабанът.
— Ето я Кралицата, татко. Виж там. Това Кралицата ли е?
— Не, това е едно момиче, което се нарича мис Телевизия.
Той се замисли за нещо хубаво, което се беше случило предишния ден. Изпадна в транс. След това погледна момиченцето и видя, че то е много щастливо. Беше на шест години и красиво. Той го целуна.
— Мъжът, който носи парчето лед, е също от войниците на Краля — каза той. — Той ще го сложи върху главата на Магьосника и ще му замрази мозъка, за да не може да прави повече злини.
Очите й проследиха мъжа до края на улицата. Минаха още хора. Мина двуколка с надпис „Тапицери Дел Къмпани“, карана от негър, облечен в жълто негърско палто. Капакът отново се затвори с трясък и бавно се отвори.
— Татко, гледай, добрите феи пак побеждават.
Мъжът беше достатъчно възрастен, за да знае, че ще се връща в мислите си към този миг — тихата улица, приятното време, вълшебството, което бе сътворил, макар че самият той никога вече нямаше да види или усети неговия блясък и атмосфера. Вместо това отново целуна бузката на дъщеря си и като отплата вкара в приказката още едно момче и един куц мъж.
— Обичам те — каза той.
— Знам, татко — отвърна разсеяно момиченцето.
То гледаше къщата. Той затвори очи за секунда и се опита да я види като нея, но не виждаше нищо — окъсаните щори бяха дръпнати пред него завинаги. Понякога минаваха негри и малки момчета, а времето му напомняше много по-шумни сутрини от миналото.
Жената излезе от ателието на мебелиста.
— Как мина?
— Добре. Il dit qu’il a fait les maisons de poupee pour les Du Ponts. Il vale faire.[4]
— Combien?[5]
— Vingt-cinq[6]. Извини ме, че се забавих толкова.
— Татко, виж, там минават още войници!
Те потеглиха. След като изминаха няколко мили, мъжът се обърна и каза:
— Докато беше вътре, видяхме нещо страшно интересно. — Той разказа накратко случката. — Жалко, че не можахме да почакаме и да видим освобождаването.
— Но ние го видяхме — извика детето. — Те я изведоха на съседната улица. А в оня двор там е тялото на Магьосника. Кралят, Кралицата и Принцът бяха убити и сега Принцесата е Кралица.
Той харесваше своя Крал и Кралица и си помисли, че тя ги бе отстранила прекалено набързо.
— Ти трябваше да си измислиш героиня — малко раздразнено каза той.
— Тя ще се омъжи за някого и ще го направи Принц.
Продължиха да пътуват смълчани. Жената размишляваше за къщичката за кукли, тъй като в детството си бе живяла бедно и никога не бе имала такава, мъжът си мислеше как притежава почти един милион долара, а момиченцето си представяше необикновените неща, случили се на мрачната уличка, която бе останала зад тях.