Франсис Скот Фицджералд
Пред ателието на мебелиста

Автомобилът спря на ъгъла на Шейсета улица и някаква мрачна пресечка. Жената излезе. Мъжът и момиченцето останаха в колата.

— Ще му кажа, че не може да струва повече от двайсет долара — каза жената.

— Добре. Взе ли чертежите?

— А, да — тя се пресегна за чантата си на задната седалка, — сега вече са у мен.

— Dites qu’?l ne faut pas avoir les forts placards^[1] — каза мъжът. — Ni le bon bois^[2].

— Добре.

— Недейте да говорите на френски — помоли момиченцето.

— Et il faut avoir un bon ’height. L’un des Murphy’s etait come fa.^[3]

Той вдигна ръката си на метър и половина от земята. Жената влезе през някаква врата с надпис „Мебелист“ и изчезна по едно тясно стълбище.

Мъжът и момиченцето се огледаха наоколо без особен интерес. Кварталът беше затънтен, скучен и тих. Няколко негри се занимаваха с нещо по-нагоре по улицата и от време на време минаваше по някой автомобил. Беше хубав ноемврийски ден.

— Слушай — каза мъжът на момиченцето, — обичам те.

— Аз също те обичам — отвърна му то, като се усмихна учтиво.

— Слушай — продължи мъжът. — Виждаш ли онази къща от другата страна?

Момиченцето погледна натам. Това бе къща на гърба на магазин. Пердетата скриваха по-голямата част от вътрешността й, но зад тях се забелязваше слабо движение. Отвореният капак на един от прозорците се удряше напред и назад в стената през няколко минути. Нито мъжът, нито момиченцето бяха виждали това място преди.

— Зад пердетата има една Принцеса от приказките — каза мъжът. — Не можеш да я видиш, но тя е там, държи я затворена един зъл Магьосник. Знаеш ли какво е магьосник?

— Да.

— Тази Принцеса е много красива, с дълги златни коси.

Двамата се загледаха в къщата. За миг на прозореца се показа част от жълта рокля.

— Това е тя — каза мъжът. — Там живеят хората на Магьосника, които я пазят. Той е затворил Краля и Кралицата на десет хиляди метра под земята. Тя не може да излезе, докато Принцът не намери трите… — Той се поколеба.

— И какво, татко? Трите какво?

— Трите… виж! Ето я пак!

— Трите какво?

— Трите… трите скъпоценни камъка, които ще освободят Краля и Кралицата.

Той се прозина.

— И после?

— После ще дойде и ще почука три пъти на всеки прозорец и така ще я освободи.

Жената подаде глава от втория етаж, където беше мебелистът.

— Той има работа — извика надолу тя. — Божичко, какъв хубав ден!

— И после, татко? — попита момиченцето. — Защо Магьосникът я държи затворена тук?

— Защото не са го били поканили на кръщавката й. Принцът вече е намерил един от скъпоценните камъни в кутията, в която президентът Кулидж си държи иглите за вратовръзки. Сега търси втория в Исландия. Щом намери някой от скъпоценните камъни, стаята, в която е затворена Принцесата, се огрява от синя светлина. Божичко!

— Какво, татко?

— Точно когато се обърна, видях как стаята се огря от синя светлина. Това означава, че е намерил и втория скъпоценен камък.

— Божичко! — извика момиченцето. — Гледай! Тя пак стана синя; това значи, че е намерил и третия скъпоценен камък.

Стреснат от надпреварата, мъжът се огледа внимателно и гласът му стана напрегнат от вълнение.

— Виждаш ли това, което виждам аз? — попита я той. — Насам по улицата… се задава самият Магьосник, разбира се — маскиран; прави се на Момби от „Страната на Оз“.

— Виждам.

Двамата се загледаха. Едно дребно момче, изключително дребно, което обаче вървеше с много широки крачки, се приближи до вратата на къщата и почука; никой не излезе, но то като че ли и не очакваше да излезе някой, така че не бе особено разочаровано. Извади парче тебешир от джоба си и започна да драска с него точно под звънеца.

— Прави магически знаци — прошепна мъжът. — Иска да е сигурен, че Принцесата няма да излезе през тази врата. Сигурно е разбрал, че Принцът е освободил Краля и Кралицата и съвсем скоро ще дойде.

Момчето постоя малко, после отиде под един от прозорците и извика нещо неразбрано. След малко някаква жена отвори прозореца и му отвърна нещо, което свежият вятър отнесе.

— Каза, че държи Принцесата заключена — обясни мъжът.

— Виж Магьосника — каза момиченцето. — Рисува магически знаци и под прозореца. И по тротоара. Защо?

— Разбира се, защото не иска тя да излезе. Затова и танцува. То също е магия — това е магически танц.

Магьосникът си тръгна с широки крачки. Двама мъже прекосиха улицата пред тях и се изгубиха от погледите им.

— Кои са тези, татко?

— Това са двама от войниците на Краля. Сигурно армията се събира на пазара, за да обгради къщата. Знаеш ли какво значи „да обгради“?

— Да. А онези мъже също ли са войници?

— И те. Освен това ми се струва, че старият човек зад тях е самият Крал. Той върви приведен, за да не го разпознаят хората на Магьосника.

— А коя беше жената?

— Тя е Вещица, приятелка на Магьосника.

Капакът се затвори с трясък и бавно се отвори отново.

— Това са добрите и лошите феи — поясни мъжът. — Те са невидими, но лошите феи искат да затворят капака, за да не може никой да надзърне вътре, а добрите искат да го отворят.

— Добрите феи сега побеждават.

— Да. — Той погледна момиченцето. — Ти си моята добра фея.

— Да. Татко, виж! Кой е този мъж?

— Той също е от армията на Краля. — Помощникът на мистър Милър, бижутера, мина край тях, някак си без да прави впечатление на военен. — Чуваш ли свирката? Това значи, че се събират. Слушай — това е барабанът.

— Ето я Кралицата, татко. Виж там. Това Кралицата ли е?

— Не, това е едно момиче, което се нарича мис Телевизия.

Той се замисли за нещо хубаво, което се беше случило предишния ден. Изпадна в транс. След това погледна момиченцето и видя, че то е много щастливо. Беше на шест години и красиво. Той го целуна.

— Мъжът, който носи парчето лед, е също от войниците на Краля — каза той. — Той ще го сложи върху главата на Магьосника и ще му замрази мозъка, за да не може да прави повече злини.

Очите й проследиха мъжа до края на улицата. Минаха още хора. Мина двуколка с надпис „Тапицери Дел Къмпани“, карана от негър, облечен в жълто негърско палто. Капакът отново се затвори с трясък и бавно се отвори.

— Татко, гледай, добрите феи пак побеждават.

Мъжът беше достатъчно възрастен, за да знае, че ще се връща в мислите си към този миг — тихата улица, приятното време, вълшебството, което бе сътворил, макар че самият той никога вече нямаше да види или усети неговия блясък и атмосфера. Вместо това отново целуна бузката на дъщеря си и като отплата вкара в приказката още едно момче и един куц мъж.

— Обичам те — каза той.

— Знам, татко — отвърна разсеяно момиченцето.

То гледаше къщата. Той затвори очи за секунда и се опита да я види като нея, но не виждаше нищо — окъсаните щори бяха дръпнати пред него завинаги. Понякога минаваха негри и малки момчета, а времето му напомняше много по-шумни сутрини от миналото.

Жената излезе от ателието на мебелиста.

— Как мина?

— Добре. Il dit qu’il a fait les maisons de poupee pour les Du Ponts. Il vale faire.^[4]

— Combien?^[5]

— Vingt-cinq^[6]. Извини ме, че се забавих толкова.

— Татко, виж, там минават още войници!

Те потеглиха. След като изминаха няколко мили, мъжът се обърна и каза:

— Докато беше вътре, видяхме нещо страшно интересно. — Той разказа накратко случката. — Жалко, че не можахме да почакаме и да видим освобождаването.

— Но ние го видяхме — извика детето. — Те я изведоха на съседната улица. А в оня двор там е тялото на Магьосника. Кралят, Кралицата и Принцът бяха убити и сега Принцесата е Кралица.

Той харесваше своя Крал и Кралица и си помисли, че тя ги бе отстранила прекалено набързо.

— Ти трябваше да си измислиш героиня — малко раздразнено каза той.

— Тя ще се омъжи за някого и ще го направи Принц.

Продължиха да пътуват смълчани. Жената размишляваше за къщичката за кукли, тъй като в детството си бе живяла бедно и никога не бе имала такава, мъжът си мислеше как притежава почти един милион долара, а момиченцето си представяше необикновените неща, случили се на мрачната уличка, която бе останала зад тях.

Бележки

[1] Dites qu’il ne faut pas avoir les forts placards. — Кажи му, че не трябва да има много чекмеджета. (Фр.) ↑

[2] Ni le bon bois. — Нито да е от скъпо дърво. (Фр.) ↑

[3] Et il faut avoir un bon ’height. L’un des Murphy’s etait comme fa. — И да бъде достатъчно висок. Този, който имат семейство Мърфи, е толкова. (Фр.) ↑

[4] Il dit qu’il a fait les maisons de poupie pour les Du Ponts-. Il va le faire. — Той казва, че е правил къщички за кукли на семейство Дюпон. Ще направи и за нас. (Фр.) ↑

[5] Combien? — Колко? (Фр.) ↑

[6] Vingt-cinq. — Двайсет и пет. (Фр.) ↑