Стоян Михайловски
Царят на хищните животни

Нищожно червейче в кала пълзеше — доде жабче

и глътна го… Зъмя яви се — жабчето изяде…

След туй зададе се сокол, зъмята мощно сграбчи,

разкъса я… Показа се тогаз над хълмовете

 

орел, сокола погна и застигна го, заби си

ноктите в месата му и умъртви го… Ето

че доде най-подир човек: на рамото му виси

оръже огнестрелно… Взор той метна към небето,

 

орела зърна, пушката си улови и гръмна;

и птицата се повали след малко на земята…

Ловецът жертвата си взе — и си към дома тръгна

 

спокоен, весел, кат че бе извършил длъжност^[1] свята…

И на жена си, вечерта, орела кат показа:

„Туй царят е на хищните животни!“ — той й каза.