Стоян Михайловски
Овца и овчар

Овца

Каквото имам — мляко, вълна —

на теб го давам, цял свят знае

това; кесията ти винаги е пълна;

и винаги лицето ти сияе

        от здравина…

Що тъй пламтиш от лютина^[1],

защо ме биеш — защо си тъй неблагодарен?

 

Овчар

Все пак от мен по-харен

овчар тук, на Балкана, нема!

Живота ти аз мога да отнема,

на късове да те разкъсам мога —

и те оставям жива!… Ради бога,

признай, че в мен не липсва душа блага,

признай, че си глупачка, овчице драга!

 

Тиранин — който и да бил —

добро ти е направил —

на въже щом не те е прикачил

        или в река удавил…