Стоян Михайловски
Ученият просяк

В един от прочутите из нашенско пазари,

посред една тълпа от градинари,

        дървари, въглищари,

        овчари, биволари,

        пъдари и гайдари,

 

еднъжки НАЙДЕН ГРАМАТИКА

с възторженост извика:

 

— Елате тук бре, хора,

на мъдростта да слушате говора!

 

        Елате! Аз съм ваший просветител!

 

У мене има всичките науки,

от гръцкото до немското азбуки.

 

        От ботаника

        до механика!

 

Аз съм поет най-сладкодумен,

оратор съм най-умен!

 

        Аз съм географ,

        аз съм астроном,

        аз съм агроном,

палеограф и историограф!

 

Елате и се научете,

        и разберете

 

защо зад всяка физика

се крие метафизика!

 

Елате, чуйте ме, станете геолози,

        станете теолози,

        станете филолози,

 

        станете моралисти.

Станете като мен всеведущи артисти!

 

Да, виждате го, да,

господа!

 

Не е у мене ум един, а умове безкрайни,

безбройни умове! Вземете ги

        и присвоете ги,

узнайте свръхприродните и свръхчеловешки тайни!…

        От говедари —

ще ви направя господари!…

 

… Но мъничко парички ми са нужни;

от вас, о, люде великодушни,

 

от вас ще ги попрося —

за помощ на науката, която в себе нося!…

 

Един свинар тогава —

(главата на свинаря е корава)

отвърнал: — Твърде хубаво! Но обади ми тоже

науките защо не те научиха, че тряба

человек^[1] да знае най-напред да си печели хляба

и че премъдрост най-добра е таз, която може

        да ни избави от просия?

Великий наш мъдрец разбрал, но късничко, горкия!