Стоян Михайловски
Оса

        Върху обляната със кръв коса

на български един войник, ранен в главата,

пренесен в болницата из полето на борбата,

        бе кацнала една оса…

Съзря я паяк, любопитен гад, и я запита:

— Другарко, сякаш че си уморена и сърдита?

Защо си тъй окаляна и с прах набита?

Там в полските цветя и дървеса

с кой враг се срещна, обади ми!

— Не знаеш ли отгде се връщаме?… От

                                        Драгоман! —

        отвърна осата. —

От Сливница, от Гургулята!

Разбихме сръбский крал Милан!…

 

Тъй лъжат всички паразити;

тъй с людски подвизания безделникът се кити,

прокарва се за великан.