Хенри Райдър Хагард
Алън Куотърмейн (26)

Обяснителна бележка от Джордж Къртис, ескуайър

Ръкописът на тази история, адресиран до мен с почерка на скъпия ми брат Хенри Къртис, когото смятахме за умрял, носещ пощенското клеймо на Аден, получих благополучно на 20 декември 18 — - г., или малко повече от две години след като е напуснал ръцете му далече в сърцето на Африка, а аз бързам да предам на света чудноватата история, която той съдържа. Що се отнася до мен, бих казал, че я прочетох с много смесени чувства; защото, макар и да е голямо облекчение да зная, че той и Гуд са щастливи и преуспели по такъв странен начин, не мога да не чувствувам, че за мен и всичките им приятели те все едно са мъртви, тъй като не можем да се надяваме някога да ги видим отново.

Те завинаги са скъсали със старата Англия, с домовете и роднините си и възможно е при онези обстоятелства да е било правилно и умно да го сторят.

Как точно е бил изпратен ръкописът, не можах да открия; но от факта, че е бил пуснат по пощата, предполагам, че дребният французин Алфонс е успял да завърши благополучно опасното пътешествие. Дадох обявления във вестника до него и направих няколко проучвания в Марсилия и другаде, с цел да открия местопребиваването му, но досега нямах ни най-малък успех. Може би е умрял и пакетът е бил изпратен от друга ръка; а е възможно и да е щастливо оженен за своята Анет понастоящем, но все още да се страхува от отмъщението на закона и да предпочита да остане инкогнито. Нищо не мога да кажа. Все пак още не съм изоставил надеждата да го открия, но съм длъжен да призная, че от ден на ден тя става все по-слаба; а и една голяма пречка в издирванията ми представлява обстоятелството, че никъде в цялата история господин Куотърмейн не съобщава презимето му. Той винаги се споменава като „Алфонс“, а има толкова много Алфонсовци. Писмата, за които брат ми Хенри казва, че изпраща заедно с пакета на ръкописа, не се получиха и предполагам, че са загубени или унищожени.

 

Джордж Къртис