Хенри Райдър Хагард
Рудниците на цар Соломон (2)

Въведение

Сега, когато тази книга е почти готова да излезе на бял свят, съзнанието за нейните недостатъци както в стила, така и в съдържанието ми тежи много. По отношение на второто съм длъжен да призная, че тя няма претенцията да покаже всичко, което сме видели и преживели. Яма много неща, свързани с пътуването ни до Кукуаналанд, на които бих желал да се спра по-задълго. Аз обаче едва загатвам за тях. Между тях са странните легенди, които успях да събера, за ризниците, спасили ни от унищожение в голямата битка при Лу, както и за „Мълчаливците“ или Колосите при входа на сталактитовата пещера. Ако се бях поддал на желанието си, щях да се занимая и с различията между зулуския и кукуанския диалект, според мен, те са много показателни. Така също няколко страници можеха да бъдат от полза и за изучаване флората и фауната на Кукуаналанд.^[1] И после остава най-интересният въпрос, който съвсем слабо съм засегнал, а именно за великолепната военна организация в тази страна. По мое мнение, тя далеч превъзхожда онази въведена от Шака в Зулуланд, тъй като позволява много по-бърза мобилизация и при нея не се налага вредната система на насилствено безбрачие. И най-после аз почти \нищо не съм разказал за домашните и семейни обичаи е Кукуаналанд, много от които са извънредно интересни, или за изкуството на туземците при топенето и заваряването на металите. Последното те владеят почти до съвършенство. Добър пример за това, са техните „толи“ или тежките ножове за хвърляне. Дръжките на тези ножове са направени от ковано желязо; остриетата от прекрасна стомана са заварени с голямо умение към железните дръжки. Работата се състои в това, че аз смятах, а такова беше мнението и на сър Хенри Къртис, и на капитан Гуд, че най-добре ще бъде да разкажа историята просто, направо и да оставя тези въпроси да бъдат разгледани по-късно, при някой друг удобен случай. Междувременно, разбира се, е радост бих помогнал с всички допълнителни сведения, с които разполагам, на всеки, който би се интересувал от тези неща.

А сега остава само да помоля за извинение за прямия си начин на писане. Като оправдание мога да прибавя само, че съм свикнал много повече с пушката, отколкото с перото и нямам никакви претенции към голямото литературно майсторство, което съм откривал в романите, тъй като понякога и аз обичам да чета романи. Предполагам, че това майсторство е желателно, и съжалявам, че не съм могъл да го достигна, но същевременно не мога да не мисля, че простите неща са винаги тези, които правят най-голямо впечатление, и че книгите по-лесно се разбират, когато са написани на обикновен език. „Острото копие — казва кукуанската поговорка — няма нужда от точене“; на същото основание се осмелявай да мисля, че истинската история, колкото и чудна да е тя, няма нужда да се украсява с излишни думи.