Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (46)

Глава 44

Унищожението на рода Кукулкан болеше като дълбока рана в тялото на Кериган.

Сара не тъгуваше заради смъртта на своите лоялни слуги, нито пък я беше грижа заради тяхното унизително поражение. Не, това, което я изкарваше от кожата й бе провалът на нейната амбициозна мечта и разпиляването на толкова много ценни ресурси.

Кралицата на остриетата беше работила неуморно, за да възвърне отминалото величие на Зергската раса и да изкове от нея велика сила, достойна да владее галактиката. Завземането на артефакта на Ксел’Нага беше просто поредното изпитание по този дълъг път. Чрез тази мисия Кериган искаше да докаже пред себе си, че нейните зерги са непобедими, че унищожението на Свръхразума е било просто случаен сполучлив удар на протосите.

Все пак, загубата бе просто временно влошаване на положението и Сара реши, че няма смисъл да се тормози повече. Пък и отчаянието беше състояние, присъщо на хората, а тя вече не се смяташе за част от тази раса.

Дори след като родът Кукулкан бе унищожен напълно, Кериган разполагаше с могъщи сили — родовете Тиамат, Фенрис, Баелрог и много други бяха готови мигом да откликнат на нейните заповеди. Всеки от тях бе ръководен от лоялен церебрат^[1], разполагаше с безчет слуги и имаше строго определена функция в социалната йерархия на Зергите — да завладява, да преследва или да тероризира враговете.

Случилото се на Бекар Ро не беше чак толкова важно. Въпреки своето поражение, Сара Кериган беше по-силна и по-амбициозна от всякога.

Кралицата на остриетата се зае се планира следващите си стъпки.

Подготвяше се да започне своята Родова война.