Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (38)

Глава 36

Лейтенант водеше своя оредял отряд все по-надълбоко към тайнствените недра на огромния артефакт. От време на време продължаваха да срещат малки групи протоси и зерги, които изглежда също бяха изпратени да събират разузнавателна информация. Офицерът не смееше да влиза в нови сражения с врага и взводът му се прокрадваше предпазливо, избягвайки чуждоземните съгледвачи.

„Сякаш това е някакво проклето състезание — помисли си лейтенантът, — което ние сме решили да спечелим на всяка цена.“

Скот нямаше никаква представа какво ще открият, когато стигнат до целта си. Съмняваше се, че зергите или протосите знаят нещо повече от тях.

Светлината в стените ставаше все по-ярка, сякаш някой подклаждаше огромен огън дълбоко в тях. Струпванията от странни образувания се срещаха по-начесто, започнаха да се появяват и някакви тъмночервени кристали с причудлива форма, които наподобяваха вътрешни органи на живо същество.

Отрядът се натъкна на поредната група зерги, но този път чудовищата ги забелязаха и започнаха да ги преследват. Войниците затичаха надолу по дългите коридори, оставяйки враговете далече назад. Хората жадуваха да отмъстят за своите избити другари, но за момента благоразумието им надделя — все пак всички искаха да изпълнят мисията си и да се измъкнат живи от тези катакомби.

Пулсиращата светлина в стените се превърна в хипнотичен призив. Беше като пламъка на свещ, зовящ пеперудите в нощта. Чуждоземците също се бяха поддали на този повик. Те вече не се нападаха взаимно, а се спускаха надолу по многобройните тунели и се насочваха към ядрото на артефакта, сякаш се надяваха, че там ще намерят търсените отговори.

Още няколко минути малкият отряд продължи да тича по извитите коридори. Най-накрая войниците достигнаха до блестящата сърцевина на мистериозното творение. Там имаше величествена пещера, изпълнена с ослепителни ярки отблясъци. Стените на огромната зала отразяваха светлините на многобройни Кайдарински кристали, разпръснати наоколо, и ги пречупваха в поразителни многоцветни дъги. Феерията бе неописуема.

Лейтенант Скот застина, изумен от невероятното великолепие, разкрило се пред неговия поглед. През ума му мина нелепата мисъл, че не знае какво да напише в официалния си доклад. Да, беше се добрал до центъра на тази величествена конструкция, точно както му бе наредил генералът, но не виждаше начин да опише чудесата, които виждаше тук.

Няколко групи зерги и протоси изскочиха от различни отвори в стените на гигантската пещера.

Сред тях имаше чудовищни хидралиски и тежко бронирани зелоти, но никой не направи опит да нападне останалите — изглежда всички бяха зашеметени от неописуемата гледка.

Внезапно сърцевината стана още по-ярка, сякаш нещо я възпламени. Ослепителни лъчи се стрелнаха из въздуха, отразиха се от назъбените Кайдарински кристали и образуваха пращящи волтови дъги из цялата пещера.

Един от морските пехотинци изкрещя. Лейтенантът знаеше, че трябва да заповяда на хората си да се оттеглят, но не можеше да произнесе нито дума. Краката му бяха като залепнали за пода, мускулите му не се подчиняваха на неговата воля и той не можеше дори помръдне.

Електрическите разряди станаха още по-мощни. Пулсиращото сърце на древното творение се превърна в ослепителна бяла сфера. Нови светкавици избликнаха от нея и се насочиха към всяка форма на живот, попаднала в техния обсег.

Пращящите мълнии обвиха всички натрапници — морските пехотинци, протосите, зергите и самия Скот. Когато потоците от светлина го пронизаха, забивайки се в неговото тяло, лейтенантът отвори уста, за да изкрещи, но не можа да издаде дори едничък звук. Видя как телата на всички същества в залата станаха прозрачни и започнаха да светят отвътре, сякаш всяка клетка в тях се беше превърнала в чиста енергия.

Създанията в пещерата започнаха да изчезват едно по едно. Древното творение ги превръщаше в потоци от информация, която съхраняваше някъде из своята гигантска кристална структура. Скоро всички живи същества в залата се превърнаха в спомен, лутащ се из дълбините на чудовищния артефакт.

Образът пред очите на лейтенанта трепна леко и се стопи…

* * *

Огромната пещера в центъра на артефакта остана пуста. Творението на Пътешествениците беше абсорбирало всички образци, които се намираха в неговия обсег. Хората не му бяха необходими, но децата на Ксел’Нага бяха точно това, от което артефактът имаше нужда.

Мъждукащата светлина по повърхността на величествената структура се усили и започна да блести ослепително ярко. Кристалните образувания наоколо започнаха да пулсират от внезапния приток на енергия. Скалните сипеи по планинския склон се раздвижиха от вибрациите на гигантския обект.

Набирайки все повече мощност, отдавна заровеното творение на Ксел’Нага най-после започна последните приготовления за своето раждане…