Ерик Нюланд
Падането на Рийч (38)

Глава 36

0616 часа, 30 август 2552 (по Военния календар) / кораб на КУОН „Есенна колона“, система Епсилон Еридани, близо до станция „Гама“ на Рийч

Планът започна да се проваля почти веднага, след като „Есенна колона“ изстреля пеликаните.

— Насочете кораба по курс две седем нула — нареди капитан Кийс на сержант Лъвъл.

— Разбрано, капитане — каза Лъвъл.

— Лейтенант Хол, проследете траекториите на спускаемите кораби.

— „Пеликан I“ приближава станция „Гама“ — докладва лейтенант Хол. — „Пеликан II“ започва спускането. Ще се приземят точно пред щаба на флота.

— Капитане — прекъсна ги Кортана, — точно зад нас има разкъсване на пространството.

Наблюдателният екран превключи на изображението от задната камера. Тъмнината зад тях се изпълни с искрици зелена светлина, звездите избледняха, удължиха се и от нищото се появи фрегата на Съглашението.

— Лейтенант Доминик — изрева капитан Кийс, — съобщете на командването на флота, че имаме неканени гости зад гърба си. Най-любезно ги моля веднага да насочат насам орбиталните оръдия. Сержант Лъвъл, обърнете кораба и пуснете двигателите на максимална тяга. Лейтенант Хикова, подгответе за стрелба магнитното оръдие и заредете ракетните установки „Арчър“ от В1 до В7.

Екипажът веднага се захвана с поставените задачи. „Есенна колона“ се завъртя, двигателите заработиха и корабът плавно спря. След това пое към новопоявилата се заплаха.

— Сър — каза Кортана, — разкъсването на пространството нараства експоненциално.

От двете страни на първия кораб се появиха още две фрегати на Съглашението. В момента, когато излязоха от хиперпространството, тъмнината се разкъса от нажежена до бяло стрела. Едно от супермагнитните оръдия се бе прицелило и бе стреляло в тях. Корабът на Съглашението не издържа дълго. Щитовете му проблеснаха и той се разлетя на парчета.

— Намалили са захранването — отбеляза капитан Кийс. — Светлините са изключени, не зареждат нито плазмените си оръжия, нито лазерите. Какво правят изобщо?

— Може би насочените скокове през хиперпространството изразходват целите им запаси от енергия — предположи Кортана.

— Дали това не е слабото им място? — замислено каза капитан Кийс.

— Не задълго — отвърна Кортана. — Енергийните им нива се покачват.

Захранването на двата останали кораба на Съглашението се възстанови — светлините им се включиха, двигателите пламнаха и по страните им бликнаха червени искри.

— Достигаме оптималната позиция за стрелба — съобщи лейтенант Хикова. — Изчисляваме направленията за стрелба по двата кораба, капитане.

— Прицелете се в кораба отляво с магнитното оръдие, лейтенант Хикова. А ракетите „Арчър“ насочете към дясната цел. Да се надяваме, че ще привлечем техния огън.

Лейтенант Хикова въведе командите.

— Готово, сър.

— Огън!

Магнитното оръдие на „Есенна колона“ стреля три пъти подред. До тях достигна тътенът от долните палуби. Ракетите „Арчър“ се извиха в пространството, устремени към вражеската фрегата от дясната страна. Корабите на Съглашението също стреляха, но не към „Есенна колона“. Плазмените торпеда се насочиха към двете най-близки орбитални оръдия!

Снарядите, изстреляни от „Есенна колона“, удариха кораба на Съглашението веднъж, после втори път. Защитното му поле ярко заблестя, после сиянието му отслабна и изчезна. Третият снаряд попадна в самия кораб, проникна през задната част на корпуса и корабът бясно се завъртя обратно на часовниковата стрелка.

Орбиталните магнитни оръдия стреляха отново. Проблесна сребърна мълния и левият кораб на Съглашението се пръсна на парчета, а секунда след това експлодира и десният. Изстреляните от тях плазмени торпеда обаче, продължиха към целите си и обгърнаха в пламъци две от орбиталните оръдия. Те се стопиха и се превърнаха в топки от врящ метал.

Оставаха тринадесет оръдия, помисли си Кийс. Не много щастливо число.

— Лейтенант Доминик — каза той, — предайте на командването на флота да насочи всички пристигащи кораби към отбранителни позиции около оръдията ни. Силите на Съглашението са готови да пожертват свой кораб, за да извадят от строя едно от орбиталните ни оръдия. Кажете им, че за няколко секунди след извършването на хиперпространствен преход, корабите на Съглашението изглеждат напълно безжизнени.

— Разбрано, сър — каза лейтенант Доминик — Съобщението е изпратено.

— Лейтенант Хикова — продължи Кийс, — изпратете кодовете за взривяване към ракетите, които изстреляхме преди малко.

— Да, сър.

— Изчакайте — рече капитан Кийс. Нещо не беше наред. Обърна се към лейтенант Хол: — Сканирайте района за нещо необичайно.

— Сканирам, сър — каза тя. — Радарът е неизползваем, наоколо има милиони парчета от кораби. Термодатчиците са извън обхвата — тук всичко е нажежено.

Тя замълча за миг и се наведе към екрана. Кичур от русата й коса падна пред лицето й, но тя дори не го отмести.

— Отчитам движение към станция „Гама“, сър. Спускащи се капсули.

— Лейтенант Хикова — каза Кийс, — пренасочете ракетите „Арчър“ към новите цели. Вземете координатите от лейтенант Хол.

— Да, капитане — в хор отвърнаха и двете.

— Отвличане на вниманието, объркване и заблуда — каза капитан Кийс. — Тактическите прийоми на Съглашението стават почти предсказуеми.

Стотици огнени точици обсипаха пространството в далечината, когато ракетите достигнаха до целите си.

— Регистрирам движение на границата на обсега на орбиталните оръдия — каза Кортана.

— Покажи ми — каза капитан Кийс.

Гигантският кораб на Съглашението, който Кийс бе видял и по-рано, се беше завърнал. Той изстреля блестящия си синьо-бял лъч, като копие запратено в тъмата, и прониза разрушителя „Херодот“ на разстояние сто хиляди километра. Лъчът проряза кораба по цялата му дължина и го разцепи на две.

— Господи — прошепна сержант Лъвъл.

Залп от снаряди от орбиталните оръдия полетяха към новата цел, но тя бе твърде далече. Корабът се отклони от траекторията на снарядите и те прелетяха покрай него. От вражеския кораб отново блесна лъч. Втори кораб, транспортьорът „Мусаши“, бе прерязан по средата, докато заемаше позиция за отбрана на орбиталните оръдия. Задната част на кораба продължи полета си напред, с все още запалени двигатели.

— Те ще извадят от строя всичките ни кораби — каза Кийс. — Няма да ни остане нищо, с което да отбраняваме Рийч. — Измъкна лулата и я потупа в дланта си. — Сержант Лъвъл, изчислете курс на пресичане с траекторията на този кораб. Пълна тяга на двигателите. Да се справим с него.

— Сър? — изпъна се в креслото си Лъвъл — Да, сър. Определям курса.

На холографския дисплей се появи Кортана.

— Предполагам, че сте замислили някоя блестяща маневра, с която да се измъкнем от този неприятел, капитане.

— Мисля да летя право срещу него, Кортана… и да оставя управлението на теб.

— Право срещу него? Вие със сигурност се шегувате — по тялото й се заредиха логически символи.

— Когато става дума за навигация, никога не се шегувам — рязко каза капитан Кийс. — Ти ще следиш енергийното състояние на този кораб. Ако забележиш натрупване на енергия в реакторите им или пък в емисията на частици, ще задействаш аварийните ни ускорители, за да се измъкнем от прицела им.

Кортана кимна.

— Ще направя всичко възможно — каза тя. — Но тяхното оръжие наистина се движи със скоростта на светлината. Няма да има много време за…

От лявата страна на корпуса отекна гръм. Капитан Кийс полетя встрани. Левият наблюдателен екран се озари от синьо-бяла светлина.

— Този път не улучиха — отбеляза Кортана.

Капитан Кийс се изправи и приглади униформата си.

— Подгответе магнитното оръдие, лейтенант Хикова. Заредете ракетни установки „Арчър“ от С1 до Е7. Синхронизирайте времето на стрелба, така че ракетите да ударят кораба заедно с последния магнитен снаряд.

Лейтенант Хикова повдигна вежди. За колебанието й имаше основателна причина. Готвеха се да изстрелят повече от петстотин ракети по една-единствена цел.

— Параметрите за стрелба са готови, сър. Оръдията са заредени.

— Какво е разстоянието, лейтенант Хол?

— Доближава се до максималния обсег на магнитните оръдия, сър. След четири… три…

Последва рязък тласък отдясно и „Есенна колона“ подскочи. Този път Кийс бе сложил колана си.

— Огън, лейтенант Хикова. Пратете тези гадове там, където заслужават.

— Ракетите са изстреляни, сър. Изчаквам момента за изстрелване на магнитните снаряди.

Синя светкавица заля наблюдателния екран. Глухи удари отекнаха по корпуса на „Есенна колона“ като поредица от избухващи фойерверки. Корабът се наклони наляво и започна да се преобръща.

— Улучени сме! — извика лейтенант Хол. — Декомпресия на палуби C, D и E. Секции от две до двадесет и седем. Херметизацията е нарушена. Реакторът е повреден, сър. — Тя се заслуша в слушалките си. — Все още не мога да получа ясен доклад какво става на долните палуби. Губим енергия.

— Изолирайте тези секции. Лейтенант Хикова, имаме ли все още контрол над оръдията?

— Тъй вярно, сър.

— Тогава стреляйте, когато прецените, лейтенант.

„Есенна колона“ се разтърси от изстрела на магнитното оръдие. Скърцане и пукот се разнесоха по повредения й корпус. На екрана се появи тройка нажежени до бяло снаряди и подгони ракетите „Арчър“ по пътя към общата им цел. Първият снаряд удари кораба на Съглашението и по щитовете му забягаха вълнички. Вторият и третият снаряди също достигнаха целта, както и повече от петстотин ракети, които се взривиха по цялата дължина на кораба. Масивното му тяло се осея от огнени петна и щитовете му заблестяха като чисто сребро. После избледняха и изчезнаха с пукот. Една дузина ракети достигнаха корпуса на кораба и експлодираха, оставяйки белези по синкавата му броня.

— Минимални поражения на целта, сър — докладва лейтенант Хол.

— Но успяхме да свалим щитовете им — каза капитан Кийс. — Сега вече можем да ги поразим. Това е важното. Лейтенант Хикова, подгответе се за още един изстрел. Със същите параметри. Лейтенант Хол, изстреляйте радиопилотирания изтребител „Лонгсорд“ и активирайте ядрената бойната глава „Шива“ на борда. Кортана, ти поеми управлението му.

Кортана потропа с крак.

— Изтребителят излетя — каза тя. — Докъде искате да го откарам?

— До кораба на Съглашението — каза й той.

— Сър — извика лейтенант Хикова. — Нямаме достатъчно енергия за стрелба с магнитните оръдия.

— Разбирам — каза капитан Кийс. — Пренасочете цялата мощност от двигателите за презареждане на кондензаторите на оръдията.

— Позволете ми да отбележа — каза Кортана и скръсти ръце, — че ако намалите тягата на двигателите, ще се окажем вътре в зоната на взрива на ядрената бойна глава, когато тя достигне кораба на Съглашението.

— Имам го предвид — каза капитан Кийс. — Изпълнете заповедта ми.

— Заряд на кондензаторите седемдесет и пет процента — обяви лейтенант Хикова. Осемдесет и пет. Деветдесет и пет. Заредени са докрай, сър. Готови за стрелба.

— Стреляйте по ваша преценка — нареди капитан Кийс.

— Ракетите са изстреляни…

Мощен лъч от синьо-бяла енергия се проточи от кораба на Съглашението, достигна „Есенна колона“ и се вряза в корпуса му. Взривната декомпресия отклони кораба от трасето му и той се завъртя. При завъртането, енергийният лъч проряза спирала в обшивката, разкъса бронята на кораба и проникна дълбоко в него.

Корабът се наклони застрашително и лъчът премина през установките на ракетите „Арчър“ на левия борд. Те се взривиха в гнездата си. Кийс почти излетя от командирското кресло, когато палубата под краката му подскочи.

Пристегна колана си и свъси вежди към мониторите с тактическа информация.

— Дайте ми отчет за повредите! — изрева той, опитвайки се да надвика воя на дузината аварийни сирени на мостика.

Кортана изведе холографска проекция на кораба и отбеляза засегнатите места с пулсиращо червено.

— Засегнати са левият товарен и ракетен отсек, пожар във всички отделения, на всички палуби. Пробойна в първичната камера на реактора.

„Есенна колона“ започна да се преобръща неуправляемо.

— Кортана, изправи и стабилизирай кораба. Трябва да имаме възможност за стрелба!

— Да, капитане — отвърна тя и по тялото й се понесоха математически символи. — Траекторията е изключително хаотична — каза тя, — корпусът все още изпуска газове. Почакайте. Ето. Намерих решението.

„Есенна колона“ се изправи. Корабът на Съглашението се появи в центъра на главния наблюдателен екран. Капитан Кийс бе поразен от размерите му — той бе три пъти по-голям от обикновен крайцер. В горната му част бе разположена бойна кула. Тя се завъртя, проследявайки движението на „Есенна колона“. После засия в бяло, докато натрупваше енергия за следващия смъртоносен изстрел.

— Стреляйте при първа възможност, лейтенант Хикова — нареди капитан Кийс.

— Стрелям! — гръмотевичен тътен отекна от долната палуба. — Магнитните снаряди са изстреляни!

Снарядите се врязаха в кораба на Съглашението. Ракетите „Арчър“ също го достигнаха, но само част от тях успяха да преминат, докато щитовете му бяха свалени.

— Кортана, забий „Лонгсорд“-а в този негодник. Задай петнадесет секунди закъснение на таймера на ядрената глава.

— Насочващите двигатели са включени — отвърна Кортана. — Сблъсък на три… две… едно. Вътре е, сър.

В този момент „Есенна колона“ профуча покрай вражеския кораб.

— Лейтенант Хол, насочете цялата енергия към двигателите.

— Реактивирам вторичния реактор, сър. Това ще ни даде още петнадесет процента.

— Задна камера на централния екран — нареди капитан Кийс.

Корабът на Съглашението бавно се обърна към „Есенна колона“ и бойната му кула се насочи към тях. За първи път в живота си Кийс се молеше защитното поле на кораба на Съглашението да издържи. Вражеският кораб изведнъж се озари от бяла светлина. Контурите му се размиха. Щитовете му издържаха за част от секундата, след като бойната глава „Шива“ се взриви вътре в защитената от тях област. Ударната вълна се отрази от асиметричната повърхност на щитовете, точно преди да се изключат. Снопове енергия изригнаха навън в три различни посоки. Светкавици изпълниха пространството, но без да засегнат „Есенна колона“. Когато блясъкът отслабна, флагманският кораб на Съглашението бе изчезнал.

Капитан Кийс дръпна от лулата си и я изгаси. Може би все пак имаше надежда да съберат оцелелите кораби на КУОН и да защитят Рийч.

— Поздравления, капитане — каза Кортана. — И аз самата нямаше да се справя толкова добре.

— Благодаря, Кортана. Има ли планета наблизо?

— Бета Габриел — каза тя. — Четиринадесет милиона километра. На един хвърлей оттук.

— Отлично. Сержант Лъвъл, изчислете орбита за ускоряване покрай планетата. После насочете траекторията ни обратно към центъра на системата.

— Сър — прекъсна го лейтенант Доминик, — получавам съобщение от Рийч. Спартанците са.

— Пуснете го на високоговорителите, лейтенант.

Кабината се изпълни с шум. От него се открои мъжки глас: „… лошо. Реакторен комплекс номер седем е превзет. Оттегляме се. Може би ще успеем да спасим номер три. Веднага взривете експлозивите! — Последва серия от взривове… още шум, после мъжкият глас се включи отново. — «Есенна колона», имайте предвид, че наземните реактори са унищожени. Орбиталните оръдия са застрашени. Не можем да направим нищо. Твърде много са. Ще трябва да използваме ядрените ракети…“ — съобщението се изгуби в шум.

— Капитане — каза Кортана, — трябва да видите това, сър.

Тя показа на главния екран тактическа карта на системата. По краищата й примигваха мънички червени маркери: десетки кораби на Съглашението навлизаха в системата от хиперпространството.

— Сър — каза тя, — когато оръдията около Рийч замлъкнат…

— Нищо няма да е в състояние да спре Съглашението — довърши той.

Капитан Кийс се обърна към лейтенант Доминик:

— Свържете се отново със спартанците — каза той. — Кажете им да се изтеглят веднага. Само след няколко минути обстановката около Рийч ще стане много напечена.

Пое си дълбоко въздух и продължи:

— След това включете Командира на кодираната линия. Да се надяваме, че има добри новини за нас.