Ерик Нюланд
Падането на Рийч (35)

Глава 33

0534 часа, 30 август 2552 (по Военния календар) / крайцер на КУОН „Есенна колона“ в периферията на системата Епсилон Еридани

Аварийните ускорители на левия борд на „Есенна колона“ дадоха кратък импулс и корабът се изплъзна от траекторията на астероида, като се размина с него на някакви си десет метра. Плазменото торпедо на Съглашението обаче, не успя. То се вряза в огромния колкото цял град скален къс и от него изригнаха фонтани от разтопено желязо и никел. Девет от десетте изтребителя на Съглашението с форма на водна капка — ВСР ги наричаше „Серафими“ — също успяха да избегнат астероида. Десетият се разби в него и изчезна от екраните на мостика. Останалите еднопилотни кораби ускориха и се понесоха около „Есенна колона“, като обсипваха кораба с изстрели от лазерните си оръдия.

— Кортана — каза капитан Кийс, — активирай системата ни за насочена защита.

Петдесетмилиметровите оръдия на кораба изведнъж оживяха, но снарядите отскачаха от щитовете на корабите на Съглашението.

— Вече е задействана, капитане — спокойно отвърна Кортана.

— Сержант Лъвъл — каза Кийс, — спрете всички двигатели и завъртете кораба на сто и осемдесет градуса. Лейтенант Хикова, подгответе за стрелба магнитното оръдие и заредете ракетните установки „Арчър“ от А1 до А7. Определете момента на изстрелване на ракетите така, че да ударят заедно с третия снаряд от магнитното оръдие.

— Веднага, сър — отвърна лейтенант Хикова.

— Разбрано, сър — каза сержант Лъвъл. — Главните двигатели са изключени. Започвам обръщането. Закопчайте коланите си.

Двигателите на кораба изръмжаха и угаснаха. Задействаха се навигационните ускорители и корабът се обърна към истинската заплаха — транспортьора на Съглашението. Огромният извънземен кораб се бе появил зад „Есенна колона“ и бе изхвърлил еднопилотни изтребители. След това транспортьорът изстреля две плазмени торпеда, от които капитан Кийс успя да се измъкне едва след като навлезе в астероидния пояс.

Кортана направляваше тежкия кораб, сякаш бе спортна яхта. Тя пъргаво заобикаляше носещите се навред около тях каменни късове и дори ги използваше като прикритие от плазмените торпеда и лазерни изстрели на Съглашението. Само след двадесет секунди обаче, „Есенна колона“ щеше да излезе от астероидния пояс.

— Параметрите за стрелба са готови, сър — каза лейтенант Хикова. — Магнитното оръдие е заредено и предпазителите на ракетите са свалени. Готови за изстрелване.

— Разрешавам изстрелване, лейтенант.

По корпуса на кораба отекна поредица от тътнежи и рояк от ракети „Арчър“ се устреми към приближаващия се транспортьор на Съглашението.

— Магнитното оръдие е заредено — каза пак Хикова, — подсилващите кондензатори също са готови. Изстрел след осем секунди, сър.

— Трябва да направя малка корекция на вашата траектория, лейтенант — каза Кортана. — Изтребителите на Съглашението са насочили атаката си от долната страна на кораба. С ваше разрешение, капитане?

— Съгласен — каза Кийс.

— Параметрите за стрелба са преизчислени — каза Кортана. — Хванете се здраво.

Кортана задейства страничните ускорители и „Есенна колона“ се обърна с корема нагоре, при което основната част от 50-милиметровите й оръдия се насочиха право към разположените под него серафими. Кръстосаният огън бързо изтощи заряда на техните щитове и хиляди снаряди се врязаха в корпусите им, пронизаха пилотите и направиха на решето реакторите на изтребителите. Зад „Есенна колона“ избухнаха девет огнени кълба и бавно изчезнаха в тъмнината.

— Вражеските еднопилотни изтребители са разрушени — каза Кортана, — приближаваме позицията за стрелба.

— Кортана, пусни обратно броене. Лейтенант Хикова, аз ще ви дам знак за изстрелване — каза капитанът.

— Разбрано, готова за стрелба — отговори тя.

Кортана кимна. В холокуба на мостика се появи миниатюрно изображение на стройната й фигура, а до нея — брояч на цифрите. Кийс сграбчи дръжките на креслото и погледът му се прикова към брояча. Три секунди, две, една…

— Сега.

— Стрелям! — извика Хикова.

От двете страни на транспортьора се струпваха светли точици — плазмените оръдия се презареждаха. Ракетите „Арчър“ сега се виждаха като малки стълбчета от изгорели газове в далечината. Импулсните лазери на транспортьора откриха огън и стопиха една трета от летящите към него ракети.

„Есенна колона“ се наклони на десния си борд и се гмурна надолу. За секунда капитан Кийс полетя във въздуха, после тежко се приземи на палубата. От лявата страна на кораба, само на няколко метра от него, профуча осеяната с кратери повърхност на астероид и после изчезна в далечината. Капитан Кийс се зарадва, че не му бе останало време да активира корабния ИИ. Кортана се справяше повече от отлично.

Трите, нажежени до бяло снаряда от магнитното оръдие, удариха транспортьора. Щитът му блесна веднъж, после още веднъж. Третият снаряд обаче успя да проникне през защитното поле и прониза кораба от единия до другия край. Транспортьорът се завъртя настрани. Щитовете му примигнаха на пресекулки при опита да възстанови защитното си поле. В този миг в него се врязаха стотина ракети „Арчър“, осеяха корпуса му с кратери и от кораба изригнаха струи огън и разтопен метал. Транспортьорът на Съглашението изгуби управление и се сблъска с астероида, който „Есенна колона“ току-що бе успяла да избегне. Остана забит в него, с разбит и разцепен корпус. От пукнатините се издигаха стълбове от пушек. Капитан Кийс въздъхна. Този път бяха победили.

Спартанците обаче нямаше да могат да използват този кораб, за да стигнат до планетите на Съглашението. Състоянието му беше безнадеждно.

— Кортана, отбележи положението на разрушения кораб и на астероида. По-късно можем да се върнем и да измъкнем нещо от него.

— Да, капитане.

— Сержант Лъвъл — продължи Кийс, — обърнете кораба и го насочете с максимална скорост към сборния пункт Зулу.

Лъвъл задейства навигационните ускорители и „Есенна колона“ се завъртя в посока право към Рийч. Ревът на двигателите разтърси палубата и корабът започна да набира скорост към центъра на системата.

— При максимална скорост ще бъдем там след двадесет минути, сър.

До тогава битката за Рийч можеше вече да е приключила. На Кийс му се искаше и те да можеха да извършват такива кратки, прецизни скокове през хиперпространството, както Съглашението. Транспортьорът се бе материализирал само на километър зад „Есенна колона“. Ако и те имаха подобна точност, той можеше вече да е стигнал до сборния пункт и да се включи в битката. Всеки опит за скок вътре в системата в най-добрия случай би бил глупав, а в най-лошия — фатален. Отклоненията от избраната изходна точка достигаха стотици хиляди километри. Теоретично, можеха да се върнат в нормалното пространство и вътре в слънцето на Рийч.

— Кортана, дай максимално увеличение на картината от предните камери.

— Разбрано, сър — каза тя.

Изображението на екрана изведнъж се увеличи, премести се и се фокусира на планетата Рийч.

Плътна група от около стотина кораба на КУОН се бе събрала в пункт Зулу, на двадесет хиляди километра от планетата: разрушители, фрегати, три крайцера, два транспортьора, както и три ремонтни станции, които се носеха над тях, готови да бъдат пожертвани като щитове.

— Към сборния пункт се приближават още петдесет и два бойни кораба на КУОН — докладва Кортана.

— Премести фокуса на сектор четири на четири на екрана, Кортана. Покажи ми силите на Съглашението.

Картината примигна и се прехвърли върху приближаващата се флотилия на Съглашението. Корабите бяха толкова много, че капитан Кийс не можа дори да прецени какъв е броят им.

— Колко са? — попита той.

— Преброявам триста и четиринадесет кораба на Съглашението, капитане — отговори Кортана.

Кийс не можеше да откъсне поглед от тях. Досега бяха печелили битки срещу Съглашението, само когато техните сили превъзхождаха тези на противника поне трикратно, не и в обратния случай. Все пак имаха едно предимство: орбиталните магнитни оръдия около Рийч — най-мощното конвенционално оръжие на КУОН. Някои ги наричаха даже супермагнитни оръдия или „големите тояги“. Ускорителните им намотки бяха по-големи от крайцер на КУОН. Бяха в състояние да изстрелят снаряд с маса три хиляди тона с невероятна скорост и да презаредят за пет секунди. Захранваха се с енергия директно от реакторен комплекс на планетата.

— Разшири зрителното поле на камерата, Кортана. Искам да видя пялото бойно поле.

Корабите на Съглашението се носеха към Рийч. Флотилията, събрана в точка Зулу, започна да ги обстрелва с ракетите и магнитните си оръдия. Откриха огън и орбиталните супермагнитни оръдия — двадесет мълнии от нажежен до бяло метал излетяха, прогаряйки тъмнината на нощта. Силите на Съглашението отвърнаха на огъня, като изстреляха залп от плазмени торпеда по орбиталните оръдия. Пространството се изпълни с толкова много огън, че заблестя ярко като слънцето.

Навсякъде се извиваха и се сблъскваха смъртоносни дъги от пламък и метал. Двигателите на трите ремонтни станции припламнаха и гигантските плоски съдове се преместиха и застанаха на пътя на приближаващите се плазмени торпеда. Едно от тях попадна в периферията на предната станция и по плоската й повърхност пробягаха пламъци. Последваха още няколко и станцията се стопи, огъна се, а повърхността й закипя. Засия в червено, после се нажежи до синьо-бяло.

Другите две станции също заеха позиции, предпазвайки орбиталните оръдия от огнената атака. Миг по-късно в тях се врязаха плазмени торпеда и в пространството се пръснаха струи от разтопен метал. След още десетина попадения облак от йонизиран метал обгърна мястото, на което се намираха трите станции. Бяха се изпарили. Последното торпедо на Съглашението премина през облака и той се озари от зловещо оранжево сияние.

В същото време първият залп на флота и снарядите от супермагнитните оръдия достигнаха до вражеската флотилия. По-малките магнитни снаряди отскачаха от енергийните щитове — успяваше да проникне едва третият или четвъртият пореден. По друг начин обаче, стояха нещата със снарядите от супермагнитните оръдия. Първото от тях улучи един разрушител. Щитът му присветна и изчезна, а останалата сила на удара се стовари върху корпуса на кораба, който се огъна и се пръсна на милиони парчета.

Четири атомни мини се взривиха в центъра на вражеската флотилия и дузина кораби със свалени щитове проблеснаха и се изпариха. Останалите кораби обаче устояха на взрива. Щитовете им грейнаха в искрящо бяло, после започнаха да изстиват. Оцелелите сили на Съглашението се насочиха към планетата, оставяйки една трета от корабите с разтопени от ядрените взривове или разрушени от супермагнитните снаряди туловища. По страните на корабите на Съглашението отново започнаха да се натрупват плазмени заряди. Последва изстрел и снопове смъртоносна енергия се понесоха през космическото пространство… към флота на КУОН.

В центъра на бойната група на Съглашението се намираше огромен кораб, с големината на три крайцера на КУОН. От носа му излетяха синьо-бели лъчи — миг по-късно пет кораба на КУОН избухнаха в пламъци.

— Кортана… какво, по дяволите, беше това? — попита Кийс. — Лъвъл, дай пълна мощност на компресорите на реактора.

— Работят на триста и десет процента, сър — докладва Лъвъл, — очакваното време за достигане до целта е четиринадесет минути.

— Повтарям цифрово обработения видеозапис — каза Кортана.

Тя раздели екрана на две части и показа в близък план огромния кораб на Съглашението в момента на изстрела. Енергийният сноп приличаше на този от импулсен лазер, но цветът му бе сребристобял, със същия искрящ нюанс като на защитните полета. Кортана смени картината и сега те видяха унищожения кораб на КУОН, „Минотавър“. Енергийният лъч бе тънък като игла. Попадна в горната палуба на кораба, в задната част, близо до реактора. Кортана показа общ план и пусна записа кадър по кадър: лъчът прониза целия кораб и излезе от най-долната палуба, точно до двигателите.

— Прорязал е всички палуби и двете брони — промърмори капитан Кийс.

Снопът се плъзна през „Минотавър“ и направи десетметров разрез.

— Според проекцията снопът е преминал през реакторите на кораба — каза Кортана.

— Това е ново оръжие — каза капитан Кийс, — по-бързо от плазмените, а и по-смъртоносно.

Големият кораб на Съглашението промени курса си и, набирайки скорост, се отдалечи от бойното поле. Вероятно не искаше да рискува да попадне в обсега на орбиталните магнитни оръдия. Във всеки случай Кийс се зарадва на изтеглянето му. Силите на КУОН бавно се разпръснаха. Някои от корабите изстреляха ракети към плазмените торпеда, но техните експлозиви не бяха в състояние да спрат огнените стрели. Петдесет кораба на КУОН се обвиха в пламъци, експлодираха и започнаха да падат към планетата.

Орбиталните супермагнитни оръдия стреляха. Шестнадесет снаряда улучиха целта и шестнадесет кораба на Съглашението избухнаха сред огън и блестящи отломки. Флотът на Съглашението се раздели на две части — половината от корабите се устремиха да атакуват разпръскващите се кораби на КУОН, а останалите се издигнаха над равнината на системата, за да заобиколят облака от титанови пари от ремонтните станции и да си осигурят видимост за стрелба. Тяхната цел бяха орбиталните оръдия. По страните на вражеските кораби се натрупваха заряди от плазма.

Орбиталните оръдия стреляха. Тежките снаряди пронизаха облаците от йонизирани метални пари, оставяйки зад себе си вихри от газ. Улучиха осемнадесет от приближаващите кораби на Съглашението и преминаха през тях като през ламарина, разпръсквайки корпусите им на хиляди късове. Шест от корабите на Съглашението успяха да заобиколят облака от пари и сега имаха видимост за стрелба.

Супермагнитните оръдия стреляха отново. От най-близките кораби на Съглашението изригна плазма. Снарядите попадаха в тях и ги унищожаваха. Те обаче вече бяха успели да изстрелят плазмените си торпеда. Торпедата се стрелнаха към орбиталните оръдия, достигнаха ги и от съоръженията изригна дъжд от искри и разтопен метал. Когато металните пари се разсеяха, стана ясно, че петнадесет от орбиталните оръдия са непокътнати, но пет бяха изпарени. Корабите на Съглашението, които атакуваха флота на КУОН, смениха курса и се насочиха извън системата. Оцелелите кораби на КУОН не ги последваха.

— Пристигат нови заповеди, сър — обади се лейтенант Доминик. — Нареждат ни да се оттеглим и да се прегрупираме.

Кийс кимна.

— Кортана — каза той, — можеш ли да ми дадеш оценка за загубите на флота?

В холокуба изкристализира дребното й холографско изображение.

— Да, капитане — каза тя и погледна към него с въпросително вдигната вежда. — Сигурен ли сте, че искате да чуете лошите новини?

По екрана пред него се занизаха данните за пораженията. Бяха понесли тежки загуби — оцелели бяха само около двадесет кораба. По бойното поле се носеха безжизнени близо сто разбити и горящи космически съда на КУОН. Капитан Кийс усети, че несъзнателно бе затаил дъх. Въздъхна и промълви:

— Този път едва ни се размина.

— Можеше и да е по-лошо, капитане — прошепна Кортана.

Той се загледа към оттеглящите се кораби на Съглашението. И отново — всичко изглеждаше твърде лесно. Не, на флота на КУОН съвсем не му беше „лесно“, но силите на Съглашението се оттегляха от битката по-рано, отколкото когато и да било преди. Веднъж започнали атака, извънземните никога не се отказваха.

Освен при Сигма Октанус, помисли си той.

— Кортана — каза капитан Кийс, — сканирай пространството около полюсите на Рийч и филтрирай магнитните смущения.

Картината на екрана превключи на северния полюс на Рийч. Към повърхността на планетата се бяха устремили стотици еднопилотни кораби на Съглашението.

— Веднага ме свържете с главната квартира на флотското командване — нареди той на лейтенант Доминик. — Изпратете съобщението и лично до главнокомандващия.

— Да, сър — каза лейтенант Доминик. — Връзката е осъществена.

— Кажете им, че са подложени на десант. И към двата полюса се спускат вражески кораби.

Доминик изпрати съобщението, изчака отговора и съобщи:

— Съобщението е получено и прието, сър.

Супермагнитните оръдия се завъртяха и стреляха, помитайки със свръхзвуковите си снаряди десетки от еднопилотните изтребители на Съглашението. Останките от флота на КУОН се разделиха на две групи, които се насочиха към двата полюса. Ракети и магнитни снаряди разкъсваха на парчета еднопилотните кораби и при изгарянето им в атмосферата полюсите бяха обсипани от хиляди микрометеори. Много от тях обаче, успяха да достигнат до повърхността. Десантът на Рийч бе успял.

— Получавам сигнал за помощ от главната квартира на флота на планетата, сър — с пресекващ глас съобщи лейтенант Доминик.

— Пуснете го на високоговорителите — нареди Кийс.

— … хиляди са. Грънтове, чакали, също и елитните им войни — съобщението бе прекъснато от шум. — Разполагат с танкове и изтребители. Господи, проникнаха в зоната. Оттегляй се! Оттегляй се! До всеки, който чува това — силите на Съглашението са на земята. Групират се около оръжейния склад… те са… — гласът отново се изгуби в шум. Капитан Кийс потръпна, когато долови писъци, звук на счупени кости, експлозия. Предаването прекъсна.

— Сър! — извика лейтенант Хол. — Флотилията на Съглашението е променила курса си… връщат се — тя се обърна с лице към капитана, — връщат се за нова атака.

Капитан Кийс се изпъна и приглади униформата си.

— Добре — и се обърна към екипажа с възможно най-спокойния си тон. — Все пак, изглежда не сме закъснели твърде много.

Сержант Лъвъл кимна.

— Сър, ще стигнем до сборен пункт Зулу след пет минути.

— Свалете предпазителите на всички ракети — нареди капитан Кийс. — Вкарайте радиоуправляемия изтребител „Лонгсорд“ в отсека за изстрелване. И се погрижете магнитното ни оръдие да е заредено. Капитан Кийс измъкна лулата си. Запали я и дръпна.

Целта на Съглашението бе да порази орбиталните оръдия. Самоубийствената им фронтална атака — макар че и тя се бе оказала доста ефективна — бе предназначена само за отвличане на вниманието. Истинската заплаха сега бе на земята. Ако силите на Съглашението успееха да извадят от строя захранващите генератори на супермагнитните оръдия, те щяха да се превърнат в парчета безполезно желязо.

— Това е ужасно — промълви сам на себе си той.

Кортана се появи на постамента си, близо до навигационния пулт.

— Капитан Кийс, улових друг сигнал за помощ. Идва от изкуствения интелект на корабостроителната база на Рийч. И ако мислите, че това — тя посочи към приближаващата флотилия на Съглашението — е ужасно, почакайте да чуете другото. Може да стане и по-лошо.