Ерик Нюланд
Падането на Рийч (34)

Глава 32

0519 часа, 30 август 2552 (по Военния календар) / крайцер на КУОН „Есенна колона“ в периферията на системата Епсилон Еридани

Нещо не беше наред.

Джон го почувства първо със стомаха си. Леко странично ускорение, което се превърна в завъртане, достатъчно силно, за да се наложи да привърже краката си към палубата. „Есенна колона“ се завърташе. Усетиха го и всички останали спартанци в товарния отсек. Те спряха да разопаковат оборудването от сандъците и да подготвят криогенните вани за пътуването.

Движението на кораба встрани се забави и спря. Гръмотевичният рев на корабните двигатели отекна по корпуса на кораба.

Кели се приближи до него.

— Сър, мислех, че набираме скорост, за да влезем в хиперпространството.

— Аз също. Нека Фред и Джошуа да продължат да подготвят ваните. Линда да събере група и да подготви екипировката ни. Ще проверя какво става.

— Разбрано, сър.

Командира се отправи към таблото на интеркома. Мразеше да пътува с космически кораби. Тревожеше го липсата на контрол. При битка в космоса той и другите спартанци бяха само излишен баласт. Когато стигна до интеркома, се поколеба. Ако капитан Кийс извършваше някаква сложна маневра или влизаше в бой, последното от което се нуждаеше, бе да го прекъсват. Натисна бутона.

— Кортана? Променихме курса. Има ли някакъв проблем?

Вместо нейния глас, от интеркома долетя гласът на капитан Кийс:

— Капитан Кийс до спартанец-117.

— Тук, сър — отвърна Командира.

— Има промяна в плановете — каза Кийс. Настъпи продължителна пауза. — Ще ми е по-лесно да говорим на четири очи. Слизам към вас, за да ви инструктирам. Край.

Джон се обърна и останалите спартанци изведнъж се заеха с поставените им задачи. Тези, които не бяха получили специални заповеди, проверяваха и препроверяваха оръжията си и събираха бойното си снаряжение. Всички обаче бяха чули капитана. Звуковите приемници в скафандрите им можеха да доловят дори и шепот на разстояние сто метра. И без повече обяснения спартанците знаеха, че се е появил сериозен проблем.

Джон включи монитора до интеркома. Картината от предната камера показваше, че наистина са сменили курса. Сега слънцето на Рийч блестеше в центъра на екрана. Връщаха се обратно. Повреда в кораба ли имаше? Не. В такъв случай капитан Кийс не би дошъл да го инструктира. Явно се беше появила спънка.

Вратите на асансьора се разтвориха и от него излезе капитанът.

— Капитан на палубата! — извика Командира.

Спартанците застанаха мирно.

— Свободно — каза капитан Кийс. Изражението на лицето му бе напрегнато. С палеца си търкаше античната лула, която Командира го бе виждал да носи.

— Положението е много сериозно — каза Кийс. Погледна към другите спартанци. — Да поговорим насаме — прошепна той на Командира и се отправи към екрана до интеркома.

— Сър — каза Командира, — ако останем на палубата, спартанците ще чуят всяка наша дума.

Кийс погледна към спартанците и се намръщи.

— Разбирам. Добре тогава, може би ще е най-добре и вашият отряд да чуе това. Не знам как са открили Рийч, подминали са дузина от Вътрешните колонии, за да стигнат дотук. Но това вече е без значение. Те са тук. И трябва да предприемем нещо.

— Сър. Кои са „те“?

— Съглашението.

Той включи интеркома:

— Кортана, покажи последното съобщение с „Алфа“ приоритет.

Съобщението излезе на екрана и Командира прочете:

Съобщение с „Алфа“-приоритет на Космическото управление на Обединените нации

Номер 04592Z-83

Код на секретност: червено

Код за общ достъп: файл (браво-танго-бета-пет)

От: адмирал Ролан Фриймонт, командващ флота, „Отдел първи“ на флотското командване(служебен номер в КУОН: 00745-16778-HS)

До: Всички бойни кораби на КУОН в системите Рийч, Йерихон и Тантал.

Тема: Заповед за незабавно връщане

Ниво на достъп: ОГРАНИЧЕН(съгласно директива БГХ)

 

(начало на файла)

 

В периферията на системата Рийч, на относителни координати 030, е регистрирано присъствието на сили на Съглашението. В тази връзка заповядвам всички бойни кораби на КУОН да преустановят текущите си дейности и да се насочат към сборен пункт ЗУЛУ с максимална скорост. Всички кораби незабавно следва да приложат протокола на Коул.

 

(край на файла)

— Със сензорите на кораба Кортана е засякла групата от кораби на Съглашението — каза капитан Кийс. — Заради електрическите смущения не е сигурна какъв е точният им брой, но към Рийч са се насочили над сто кораба на извънземните. И ние трябва да тръгнем натам. Заповедта е недвусмислена. Мисията на „Трети отдел“ се прекратява.

— Сър? Мисията се прекратява? — Никога досега мисия на Джон не бе отменяна.

— Рийч е нашият стратегически военен център и най-голямата ни корабостроителна база, Командире. Ако загубим корабостроителния си център, тогава прогнозата на д-р Хелси, че на човечеството му остават само броени месеци, ще се свие до седмици.

По правило Командира никога не би изказал мнение, противоречащо на това на по-висш офицер, но този път дългът му го налагаше.

— Сър, нашите две мисии не се изключват взаимно.

Капитан Кийс запали лулата си — напук на три различни разпоредби за възпламеняване на леснозапалими вещества на борда на кораб на КУОН. Изпусна кълбо дим и се вторачи в него.

— Какво имате предвид, Командире?

— Там ще има стотици кораби на извънземните, сър, притиснати между кръстосания огън на флота и орбиталните оръдия на Рийч. Почти сигурно е, че ще успеем да попаднем на обезвреден кораб, на който моят отряд да се качи и да го завладее.

Капитан Кийс се замисли върху това.

— Там ще има също и стотици кораби, които ще стрелят един срещу друг. Ракети, ядрени снаряди, плазмени торпеда на Съглашението.

— Вие само ни закарайте достатъчно близо — отвърна Командира — и пробийте щита на кораба им, така че да имаме време да се качим на борда. Ние ще имаме грижа за останалото.

Капитан Кийс захапа лулата си и стисна другия й край в дланта си.

— Има някои технически пречки за осъществяването на вашия план. Кортана извършва крайните изпитания на кораба. Ние разполагаме и със собствен ИИ, но докато го активираме и той поеме управлението на кораба, битката може да е приключила.

— Разбирам, сър.

Капитан Кийс погледна Командира и въздъхна.

— Ако намерим обезвреден кораб на Съглашението, и ако сме достатъчно близо до него, и ако дотогава не са ни взривили на милиони късове, тогава ще ви отстъпя Кортана. Летял съм на кораби без ИИ и по-рано — капитан Кийс успя да свие устни в лека усмивка, но тя бързо изчезна.

— Да, сър!

— След двадесет минути ще стигнем до сборния пункт „Зулу“, Командире. Дотогава имайте грижа вашият екип да е готов… за всичко.

— Да, сър — отдаде чест Командира.

Капитан Кийс отвърна на поздрава и се качи на асансьора, като изпускаше дим от лулата си и клатеше глава. Командира се обърна към останалите спартанци. Те спряха заниманията си.

— Всички чухте. Това е положението. Фред и Джеймс, искам да добавите нещо към един от нашите пеликани. Съберете всяко парче експлозив С-12, което можете да намерите и го залепете на носа на кораба. Ако капитан Кийс свали щита на някой кораб на Съглашението, ще ни се наложи да си пробием път през корпуса на кораба.

— Разбрано, сър — отвърнаха Фред и Джеймс.

— Линда, събери хората, отворете всеки сандък, приготвен от ВСР и раздай оръжията незабавно. Имай грижата всеки да получи портативен реактивен двигател, достатъчно амуниции, гранати и ракети „Джекхамър“, ако имаме от тях. Ако се качим на борда, може пак да се изправим срещу онези бронирани гадове от Съглашението и този път искам да разполагаме с достатъчно амуниции, за да се справим с тях.

— Да, сър!

Спартанците се разбързаха, за да се подготвят за мисията. Командира се приближи до Кели и по изолирания канал за връзка й каза:

— В сандък номер тринадесет по списък има три ядрени мини „Хаос“. Вземи ги с теб. Картите за активиране са у мен. Приготви ги за транспортиране.

— Прието — каза тя и замлъкна.

Той не можеше да види лицето й през отразяващия предпазител на шлема, но я познаваше достатъчно добре и знаеше, че отпуснатите рамене издаваха тревогата й.

— Сър? — каза тя. — Знам, че тази мисия ще е трудна, но… нямате ли чувството, че прилича на мисиите на Главния Мендес? Като че ли има някакъв капан… някаква уловка, която сме пропуснали?

— Да — отвърна той, — точно нея очаквам.