Ерик Нюланд
Падането на Рийч (8)

Глава 6

1130 часа, 09 март 2525 (по Военния календар) / система Епсилон Еридани, Медицински отдел на Военноморската служба за разследване, в орбита около планетата Рийч

— Разкодирай съобщението веднага — тросна се д-р Хелси на Дежа.

— Начинът на кодиране е изключително сложен — отвърна Дежа с нотка на раздразнение в обикновено безупречно мекия си глас. — Не знам дори защо са си правили труда. Та кой друг, освен отделение „Бета-5“ разполага със средства, за да използва тези данни?

— Не съм в настроение за празни приказки, Дежа. Просто се заеми с разкодирането.

— Да, докторе.

Д-р Хелси крачеше напред-назад по стерилно белите плочки на контролната зала. Едната стена на залата бе покрита от горе до долу с терминали, които следяха жизнените параметри на децата… „не, на тестовите обекти“ поправи се тя. Те показваха скоростите на прием на медикаментите и съдържаха различни индикатори, които премигваха в зелено, синьо и червено: електрокардиограми, стойност на пулса и още стотици други медицински показатели.

Другата страна на контролната зала гледаше към десетки прозрачни куполи, през които можеше да се надникне в хирургическите боксове на долното ниво. Всеки бокс представляваше изолирано пространство, в което щяха да работят най-добрите хирурзи и биомеханици, които Военноморската служба за разследване можеше да събере. Боксовете бяха стерилизирани и облъчени с радиация и бяха подготвени да приемат за съхранение биологично опасни материали.

— Готово — оповести Дежа. — Файлът е на ваше разположение, докторе.

Д-р Хелси спря да обикаля из стаята и седна.

— Пусни го на очилата ми, ако обичаш Дежа.

Очилата сканираха рисунъка на ретината й и структурата на мозъчните й вълни и свалиха защитата на файла. Д-р Хелси мигна с очи и го отвори. Той гласеше:

Важно съобщение от Космическото управление на Обединените нации номер 09872Н-98

Код на секретност: червено

Код за общ достъп: файл (ограничен достъп Омега)

От: Адмирал Исионрис Джероми, главен лекар, изследователска станция на КУОН „Надежда“

До: Д-р Катрин Елизабет Хелси, ДМН, цивилен консултант(граждански идентификационен номер: 10141-026-SRB4695)

Тема: Благоприятстващи фактори и относителни биологични рискове, свързани с поставените под въпрос експериментални медицински процедури

Ниво на достъп: ОГРАНИЧЕН(съгласно директива БГХ)

 

/начало на файла/

 

Катрин,

Опасявам се, че по-задълбочените ни анализи показаха, че не съществуват приемливи алтернативи за намаляване на рисковете в предложените от теб „хипотетични“ експерименти. Въпреки това прилагам резюмето от изводите на нашия екип, както и всички предходни изследвания, свързани с този въпрос. Надявам се да ти бъдат от полза.

Надявам се също, че това изследване е чисто теоретично. Използването на шимпанзета Бинобо в твоя проект би било проблематично. Тези животни са много скъпи и редки, откакто не се развъждат в плен. Би било много жалко, ако такива ценни екземпляри бъдат пожертвани за някакъв проект на трето поделение.

Поздрави!

И.Дж.

Тя потрепна от укорителния тон на съобщението от адмирала. Той никога не прие решението й да работи за Военноморската служба за разследване и демонстрираше разочарованието си от своя най-добър ученик при всяко нейно посещение на станция „Надежда“. И бездруго не й беше лесно да намери морално оправдание за мерките, които смяташе да предприеме. Неодобрението на адмирала само я затрудняваше още повече.

Д-р Хелси стисна зъби и се върна към доклада.

Резюме на химичните/биологични рискове

Внимание: следващите по-долу процедури са класифицирани като трето експериментално ниво. Тестовете с примати следва да бъдат одобрени от Главната интендантска служба на КУОН, код OBF34. Да се съблюдава протокол за работа с биологично опасни материали код „Гама“.

1. Вкарване в костите на карбидна керамика: присаждане на високотехнологични материали в костната структура, при което костите стават практически нечупливи. Не се препоръчва присаждане на повече от 3% от общата костна маса поради чувствителна некроза на белите кръвни телца. Специфични рискове за индивиди в период на ранен пубертет: напреженията, породени от костния растеж, могат да доведат до необратимо разрушаване на костите. Виж приложените експериментални изследвания.

2. Инжекции за усилване на мускулите: мускулно се инжектира протеинов комплекс, водещ до увеличаване плътността на тъканите и намаляване на времето за възстановяване на лактозата. Рискове: при 5% от тестовите обекти се наблюдава нарастване на сърдечния мускул с фатален изход.

3. Каталитичен имплантант в щитовидната жлеза: в щитовидната жлеза се присажда платинова капсула, съдържаща катализатор на човешкия хормон на растежа, с цел стимулиране нарастването на костната и мускулна тъкан. Рискове: в редки случаи се достига до елефантиазис^[1]. Потиснато сексуално желание.

4. Реверсиране на тилно-очните капиляри: активизиране на кръвния поток под пръчиците и колбичките в ретината на изследвания субект. Води до чувствително подобрение на зрителното възприятие. Рискове: отхвърляне и отлепване на ретината. Постоянна загуба на зрението. Виж приложените доклади от аутопсии.

5. Свръхпроводяща фибрификация на невронните дендрити: замяна на биоелектрическите нервни импулси с екранирани електронни импулси. Триста процента увеличение в бързината на рефлексите на обектите. Удивителни примери за рязко повишаване на интелигентността, паметта и творческите способности. Рискове: чести случаи на паркинсонова болест и синдром на Флетчер.

 

/край на файла/

 

Натиснете „ENTER“ за отваряне на приложените документи.

Д-р Хелси затвори файла. Изтри всяка част от него и дори накара Дежа да проследи пътя на преминаването му чак до „Надежда“ и да заличи бележките на адмирал Джероми и всички файлове, свързани с него. После свали очилата си и притисна основата на носа си.

— Съжалявам — каза Дежа. — И аз се надявах да се появи някой нов процес, който да намали рисковете.

Д-р Хелси въздъхна.

— Колебая се, Дежа. Когато започнахме проекта „СПАРТАНЕЦ“, всички основания за него ми се виждаха толкова непоклатими, а сега? Сега… просто не знам.

— Вече за трети път проверявам прогнозите на ВМС за стабилността на Външните колонии. Изводите им са правилни: след двадесет години ще има масово въстание, освен ако не се предприемат драстични военни действия. А ти знаеш какво разбират под „драстични военни действия“ онези по върховете. Спартанците са единственият ни шанс да избегнем огромни загуби сред цивилното население. Те ще бъдат идеалната светкавична ударна сила. Могат дори да предотвратят гражданска война.

— Само ако оцелеят, за да изпълнят мисията си — възпротиви се д-р Хелси. — Трябва да отложим процедурите. Трябва да направим още изследвания. В това време можем да работим по проекта „Мълния“. Трябва ни време, за да…

— Има и друга причина, поради която трябва да побързаме — каза Дежа. — Колкото и да ми е неприятно, искам да ти напомня, че ако от Военноморската служба за разузнаване усетят забавяне по техния любим проект, много вероятно е да бъдеш заменена с някого, който храни… по-малко съмнения. И който, за нещастие на децата, ще е с по-ниска квалификация.

— Мразя това положение — д-р Хелси се надигна и тръгна към пожарния изход. — А понякога, Дежа, намразвам и теб.

И тя напусна контролната зала. В коридора я чакаше Мендес.

— Елате с мен, Главен — каза му Хелси.

Той я последва безмълвно и те се качиха по стълбите към предоперационното крило на болницата. Влязоха в стая 117. Джон лежеше на леглото, а от ръката му стърчеше инфузионна тръбичка. Главата му бе обръсната и по цялото му тяло с лазер бяха отбелязани векторите за разрязване. Въпреки това, д-р Хелси се възхити на впечатляващите му физически данни. Едва на четиринадесет години, той притежаваше тяло на осемнадесетгодишен олимпийски атлет, а по интелект можеше спокойно да се мери с всеки отличник на военноморската академия.

Д-р Хелси изтръгна най-добрата усмивка, на която бе способна.

— Как се чувстваш?

— Отлично, госпожо — с последни сили отвърна Джон. — Сестрата каза, че упойката ще подейства скоро. Опитвам се да издържа, за да видя колко дълго мога да остана буден. — Клепачите му потрепнаха. — Не е лесно.

Джон забеляза Мендес и се помъчи да се надигне и да отдаде чест, но не успя.

— Знам, че това е едно от упражненията на Главния. Но не знам каква е уловката. Ще ми кажете ли, д-р Хелси? Само този път? Как да победя?

Мендес гледаше встрани. Джон вече затваряше очи и започваше да диша дълбоко, когато д-р Хелси се приведе близо до него:

— Да, ще ти кажа как да победиш, Джон — прошепна тя. — Трябва да оцелееш.